Русен Дойков: „С думите е по-трудно от метала“

Култура Новини
Русен Дойков

Скулпторът дебютира като поет

Автор: Марина Мирчева

Скулпторът Русен Дойков представи първата си стихосбирка „Достатъчно носталгия“ в галерия „Червеното пони“. В разговора за книгата се включи и нейният илюстратор художникът Чавдар Щипков. Присъстващите имаха възможност да разгледат изложба на офортите му, създадени специално за нея.

Дойков спомена редактора на книгата Елин Рахнев като деликатен човек, с когото лесно се работи. Призна, че няколко стиха са отпаднали, но знае, че решението за това е правилно: „Амбицията на автора да каже всичко, което иска, на един път е добре да бъде обуздавана. Това е ролята на редактора.“

Русен Дойков

Думите на Рахнев, написани по повод премиерата прочете модераторът на събитието Силвия Димитрова. А издателят на стихосбирката Румен Леонидов я определя като „произведение на изкуството“. Той пише: „Дебютният сборник на Русен е произведение на изкуството, пространствен предмет, в който съжителстват рисунки с думи и лирични безгранични линии, чиито монолог е паралелен на поетовите превъплъщения. Толкова изящна хармония между две отделни същности на артисти, на творене, много рядко са ме впечатлявали. Всъщност освен поетът Дойков, художникът Чавдар Щипков и визията на Станислава Малчева, между тях деликатно присъства, с вечната цигара между пръстите, и осанката на Елин Рахнев. Така кръгът се затваря, за да се разтвори в сетивата на читавите читатели.“

Прочетете още в kapana.bg

Споделете ни във:

1 thought on “Русен Дойков: „С думите е по-трудно от метала“

  1. НАЧО ДИКТАТУРАТА („културата“подигравателно) обезлюди Трихълмието!

    Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си.

    Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, а накрая и двора на “единствен обитател” =Начо на нормирани държавни цени, не на свободни.

    В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща.

    Държавно място.

    Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.