Дълбоката яма на военната жестокост в „Синът на Саул“

Култура

"Синът на Саул" е клаустрофобична затворническа драма, която постепенно разгръща ужаса на човешката трагедия в чудовищния концлагер Аушвиц

Антония Начева, Ванкувър

Виктор Орбан и Ласло Немеш са сънародници, обитаващи противоположни вселени. Докато първият остро и твърдо се противопоставя на приемането на бежанци, бягащи от потенциална военна смърт, то вторият печели голямата награда на престижния филмов фестивал в Кан, а в категорията за най-добър чуждоезичен филм, статуетките са две – Оскар и Златен глобус. "Синът на Саул" е дебютът на Немеш, описващ жестоката реалност в нацисткия концлагер Аушвиц, през Втората световна война.

По време на германската окупация над Унгария, приблизително половин милион унгарски евреи са намерили смъртта си, а жертвите, които страната дава във войната достигат милион. Общият брой на убитите евреи в Европа, между 1939 и 1945 година, е 6 милиона, затова преследванията и убийствата на евреи често се превръщат в тема сред хората на изкуството. Най-четената книга, в тази историческа сфера, безпорно е "Дневникът на Ане Франк", а "Списъкът на Шиндлер", "Животът е красив", "Пианистът" са сред най-запомнящите се филми за Холокоста.

С оглед на току-що изброените филми-отличници и чувствителния характер на събитията, да избереш същата тема за дебют, си е смела проява на ентусиазъм, амбиция, увереност и исторически усет, но Ласло Немеш безпогрешно доказва, че още с първия си пълнометражен филм, вече е готов да се изправи на международната филмова сцена.

"Синът на Саул" е клаустрофобична затворническа драма, която постепенно разгръща ужаса на човешката трагедия в чудовищния концлагер Аушвиц. Саул е унгарски евреин, депортиран там, но поради предимствата на телосложението си, попада в групата затворници Sonderkommando, чиято единствена задача е да вкарват новопристигнали еврейски тъпли в газовите камери, да изгарят телата след това и да извозват пепелта извън лагера. Трагедията в злополучната съдба на Саул се задълбочава, когато в едно омаломощено, но все още живо тяло на дете разпознава сина си. Покрусеният човек си самоназначава мисия, която още повече излага на опасност обреченото му съществуване, но сякаш се явява единствената надежда, която може да придаде смисъл на живота му. Примката на страха и ужаса се затяга около гърлото на зрителя, докато безпощадната атмосфера в лагера потискащо нагнетява напрежението. Опорната точка на Ласло Немеш в "Синът на Саул" е възможността – човечност да съществува и в най-нечовешките военни условия.

Вероятно, идеята за пореден филм за Холокоста, отзивчиво се приема отчасти от политическа коректност и отчасти избягване омаловажаването на един от най-смъртоносните геноциди в историята на човечеството, но истината е, че дори и банално вече да се експонира темата, все още имаме нужда от постоянно напомняне колко дълбока може да бъде ямата на военната жестокост.

Филмът е част от София Филм Фест в Пловдив, а прожекция му под тепетата е на 22 март, от 20.30 часа.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.