Мария Капон: Пловдивските каузи, за които ще се боря

Не са една и две каузите, зад които съм заставала с цялата си енергия през годините. Битките понякога са водели до победи, друг път- не, но това не ме отказва да продължавам да полагам усилия, знания и опит там, където смятам, че наистина има нужда. Най- успешната ми кауза, която доказва, че само чрез политиката може да се променят неща и за хората, които не познаваш, е Фондът за репродуктивно здраве, създаден благодарение на съвместната ми работа заедно с депутатки от други политически сили с фондацията „Искам бебе“. Вече са на по 11 години  първите деца, които се родиха благодарение на нея, а  75 от всички бебета, пряк резултат на тази кауза, проплакаха за пръв път в Пловдив.    По този път, извървян с много трудности през годините, смятам да защитавам и други каузи, които считам за справедливи и възможни. Ще спомена две от тях, които са пловдивски и поставят нерешени с десетилетия проблеми.

Елитното училище без сграда

 Един от тях е парадоксът точно училището, прославило Пловдив на световни олимпиади и състезания, дало толкова ценни кадри във всички сектори в национален мащаб, училището- пример за много други, да няма собствена сграда. Става дума за Математическата гимназия. Аз съм лично свързана с нея, завършила съм Езикова гимназия, но и Математическата/ УПК/, а златният медал оттам, връчен ми от любимия директор Кирил Атанасов, е моят ангажимент да стана посланик на училището. Математическата гимназия в Пловдив трябва да има своя сграда и тя да не е каква да е, просто някоя стара сграда, отстъпена от някой друг. Новият дом на това елитно училище трябва да бъде построен така, че да създаде иновативна среда, оборудвана с най- новите технологии и да отговаря на целта на обучението. Това трябва да бъде училището на бъдещето. Този проект трябва да се реализира и аз лично ще се ангажирам с тази кауза.

 Дом за Пловдивската опера

Другата ми кауза ще бъде създаването на подходяща акустична сграда за Пловдивската опера. Това ми е болна тема от години. Надявам се някой ден да имаме премиер, който да е ходил на опера. Много се надявам на това. И да знае каква е разликата между това да си в бивш Профсъюзен дом и това да нямаш акустична инфраструктура в един град като Пловдив. Същото се отнася и до кмета на Пловдив.   Ще го кажа не аз, а известен европейски политик, италианец-  в една страна, в която има опера, има икономически ръст. Това е един от критериите, за които не се говори много.  Не може да очакваш културата да генерира приходи, тя има съвсем друга функция . Тя има функцията на образование, тя трябва да изгражда устоите, ценностна система . Не може постоянно някой да обяснява как ще им излезе сметката, ама те имат ли пари за декори, ама едно е много скъпо, пък друго. Нека
спрат да ми обясняват как с едни халтури се продават едни места. И нека се замислят, че в една столица на културата, какъвто е Пловдив не от 2019 година, а открай време, подобна сграда е болезнено необходима. За тази местна кауза няма да спестя усилия. А в национален мащаб изобщо ще се опитам да поставя и културата на подобаващото и място.
Творците у нас са с мизерни заплати. Един контрольор в синя или зелена зона в София получава повече, отколкото един солист в музикален театър. Обидно ниско платени са-  600, 700, 800 лева.  Сметките ще излизат, когато има икономика, която да подкрепя и спорт, и култура.  Не може музикантите в един Симфоничен оркестър вечно да са на ръба- това са хора, които учат през целия си живот . Свирили са 20 години на пиано, завършили са консерватория, за да чакат да идат на някакво турне и да вземат дневни и нощувки, само и само да спестят някакви пари и да си хранят семействата. Това е безобразие. Това е унижение към нас- извън унижението, което те преживяват . До момента, в която една власт, независимо коя ще е тя, има такова отношение и се занимава със цвета на седалките в сградите, които прави, това няма как да се случи, това е един авторитарен режим, в който само тези, които могат да пълзят, са важните.