Димитър Аврамов представя книгата си „Новата държава” в родния си Пловдив
Сдаването на властта навреме е привилегия на лидерите в конкурентните политически системи, където загубилите властта преминават безпроблемно и по естествен начин от публичната в частната сфера, казва в предговора в книгата си политологът
Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас? На тези въпроси се опитва да отговори политологът Димитър Аврамов в новата си книга “Новата държава“. Изданието ще бъде представено в родния му Пловдив тази сряда, на 30-и септември, от 18.30 ч. в Bee Bop Café .
„Новата държава” е книга за предизвикателствата пред съвременната държава и за опитите на днешните владетили да разширят сивата зона в нея са собствена или за нечия друга изгода. „Новата държава“ е книга, фокусирана върху промяната на Западната държава. Тя разказва как четвъртата индустриална революция, наричана още “Дигитална революция” бележи началото на ерата на детериторизация. „Сдаването на властта навреме е привилегия на лидерите в конкурентните политически системи, където загубилите властта преминават безпроблемно и по естествен начин от публичната в частната сфера”, пише в предговора към книгата си Димитър Аврамов.
Той търси отговори още на ред други въпроси: „ Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали „обикновените“ или „необикновено овластените“, ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?”.
Димитър Аврамов е популярно лице от телевизионния екран за хората, които се интересуват от политика и обществени въпроси. Той е чест гост в телевизионните студиа и коментарно-аналитичните предавания. Има над 500 публикации в качествената българска преса от 1998 г. насам. Завършил СУ “Св. Климент Охридски”, специалност политология. Има специализации в сферата на Международните отношения и Публичната администрация. От 1999 г. насам работи като политически консултант и ръководител на изборни кампании.
Из предговора на автора към „Новата държава“:
Какво се случва след популизма?
Всяко политическо състояние, създадено около авторитета на една личност, и всяка съвременна държава, нагодена към характеропатията на владетеля си, са неизменно обречени на неуспех. Колкото повече се задържи такъв тип политическо статукво, толкова по-тежко е сгромолясването му. Сдаването на властта навреме е привилегия на лидерите в конкурентните политически системи, където загубилите властта преминават безпроблемно и по естествен начин от публичната в частната сфера. Когато една партия остане в доминираща властова позиция в няколко институционални цикъла на изпълнителната, парламентарната и съдебната власт, тя получава цялостен контрол върху държавата. Постепенно се създава социална мрежа, основана на формална и неформална обвързаност, благодарност и властова взаимопомощ, която започва да функционира като управляваща институционална каста.
Този институционален сюжет е в напреднала фаза в българската държавна система. Причината да го описвам не е за да заклеймявам участниците в него, нито създалите го в изминалите две десетилетия управляващи политически партии. Единствената причина за описанието му е фактологична. Тя свързана с една обективна закономерност. В държава, в която формално има независимост на властите и баланс между парламентарната, изпълнителната и съдебните власти, кастовизацията на публичната сфера неизбежно поражда огромно обществено напрежение. Колкото повече се затваря кастата, която консумира държавната власт, колкото повече се централизира разпределението на икономически ресурси, толкова повече се болшевизира обществото.
Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, незави симо дали „обикновените“ или „необикновено овластените“, ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?
Предлагам ви варианти на отговори на тези и редица други въпроси както в предговора на тази книга, така и в главите след нея. Важно е уточнението, че „Новата държава“ не е и няма претенции да бъде научна разработка. Моля към нея да не бъдат прилагани научни критерии. Смятам за коректно тя да бъде определена като популярна политология, тоест като политогична интерпретация предназначена за хората извън света на социалните науки.
