Седем нови майстори и още толкова калфи получиха своите майсторски свидетелства от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. Ритуалът по въвеждането в майсторство бе пресъздаден според традиция, утвърдена още през периода на Възраждането. Събитието се състоя в двора на Регионален етнографски музей – Пловдив, който преди години възстанови отбелязването на еснафския празник в деня на Св. Спиридон – небесния закрилник на занаятчиите.
„Сакралността, тържествеността и религиозните елементи са основна част от ритуала, а целта на музея е неговото пресъздаване в максимално автентичен вид“, коментира директорът на РЕМ – Пловдив, доц. д-р Ангел Янков.
По традиция празникът започна с шествие по улиците на Стария град, което достигна до съборната църква „Света Богородица“, където бяха отслужени литургия и молебен за здравето и просперитета на занаятчиите. Както повелява обичаят, еснафите донесоха в храма коливо (варено жито в голяма тепсия, украсено и нашарено), петохлебие (пет хляба или голяма погача) с характерна религиозна украса, разноцветни бонбони и вино. Основен елемент от шествието бе процесията с иконата на Св. Спиридон – покровител на медникари, златари, часовникари, грънчари, обущари, чехлари и др.
След молебена занаятчиите се хванаха на празнично хоро, а под звуците на тъпани и гайди процесията пое обратно към къщата на Аргир Куюмджиоглу. Начело застанаха млади майстори, носещи занаятчийското знаме. Иконата на светеца покровител отново бе в ръцете на известния терзия Иван Тонев – Гърбача. Пръв в шествието обаче беше устабашията – най-старият и уважаван майстор, който държеше в ръце зелена тояга с червена ябълка на върха – символ на плодородие, берекет и обновяване. До него вървяха останалите майстори, а след тях – калфите, или кандидат-майсторите. Неизменна част от възстановката е речта на устабашията. Тази година образът бе пресъздаден от обичания актьор Стоян Алексиев.
В своето слово той подчерта:
„Трябва да знаете, че еснафските обичаи и наредби съществуват още от старо време – от деди и прадеди – и въз основа на тях занаятите и изкуствата в нашите земи са цъфтели и следва да цъфтят. Майсторите от нашия занаят са като речните камъни – варгулати (обли). Те са будни и предприемчиви.
Трябва да помните: на хората, които са натоварени да водят и управляват еснафските дела, сте длъжни да отдавате подобаваща им се чест и уважение, както и да се почитате помежду си. Отдавна е казано: ‘От ужак (от род) момче на майстора си ихтибар прави.’
Нужно е да знаете и най-строго да спазвате правилата и наредбите на еснафа. Всеки занаятчия е длъжен да работи здраво и хубаво и при това – на сметка. Към калфите и чираците бъдете внимателни и строги, защото се знае: ‘Добър човек ще стане и ще изучи занаята добре само онзи, който яде чуждия корав хляб и учи занаята при чужди люде!’
За много години! Да сме живи и здрави и догодина да дочакаме празника! И дай, Боже, светецът на всички ни да помага!“
На финала на церемонията доайенът на майсторите в региона – ножарят Кирил Коликов – завърза през рамо на новите майстори традиционните червени майсторски пояси.
Тази година майсторски свидетелства получиха нови майстори и калфи в занаяти като изработка на изделия от благородни метали, кожарство, ножарство, художествена обработка на кожа, изработка на накити, художествено плетиво, шапкарство и шивачество.
Част от еснафския празник бе и откриването на фотоизложбата „Живите занаяти на Югоизточна Европа“, реализирана от Регионален център София – ЮНЕСКО в партньорство с културни институции и музеи от всички 17 държави членки. Експозицията включва 30 фото пана и представя над 50 традиционни занаята от региона – от керамика и тъкачество до дърворезба, ковачество и плетене на кошници.
