„Току-що приключи третият ми мандат като заместник-кмет на Пловдив. За мен беше огромна чест да имам възможност да работя за Пловдив!“. Това написа преди броени минути досегашният зам.-кмет с ресори образование и европейски политики. На този етап не е ясно дали той ще получи покана от новия кмет Костадин Димитров за оставане в екипа му в следващите 4 години. Към този момент встъпилият вчера в длъжност градоначалник не е съобщил нито едно име на заместник.
Стоянов направи своеобразен отчет за свършеното с коментара си в социалната мрежа. Ето какво написа той без авторски намеси:
Възползвам се от момента, за да се върна към някои по-интересните политики, в които съм участвал през последните 12 години и да благодаря на всички колеги и приятели, с които съм работил през годините.
Проекти:
– През последните четири години Пловдив спечели 130 млн. лв Европейски и държавно финансиране, които се инвестират в 42 проекта. Други 55 млн. лв в момента са в оценка или предстоят да бъдат подадени. Други апликации за над 40 млн. лв трябва да стартират през следващия месец. Предстоят още национални програми, започва програмният период, има и програми по Плана за възстановяване. Предстои много работа!
Инвестиции:
– Отделът за Бизнес развитие беше първата регионална структура, която се фокусира върху работа с потенциални инвеститори и концепции за развитие на потенциални икономически сектори. Помогнахме на много компании от ИТ и Аутсорсинг индустрията да навлязат в Пловдив. Секторът разкри между 6 и 8 хил. нови работни места за последните 10 години в Пловдив. Много млади хора стартираха кариерата си в тези компании. Това беше и причината първите модерни офис паркове да се появят.
– Тракия Икономичска зона и налагането й като една от основните марки на Пловдив и региона е един от големите успехи на града. 9 общини и няколко частни индустриални зони помогнаха за икономическото развитие и невиждана до сега индустриализация на града ни. Работили сме през годините по стотици запитвания заедно с ТИЗ и не малко инвеститори сме привлекли.
Образование:
– Още през 2016 г. започнахме дигитализация в училищата, като въведохме двете най-големи облачни платформи за образование: Google Workspace и Microsoft 365. За 3 години всяко едно общинско училище имаше работеща платформа. В края на тази година близо 10% от учениците между 4 и 12 клас ще имат лаптоп, осигурен от държавата или общината по различни програми и по-голямата част от образователния процес за тези деца ще е изнесен в дигиталната среда на училището. Kъм 2022г. по данни на ООН в близо 80% от работните места по света се използва компютър под една или друга форма. Постигане на базови дигитални умения на учениците би дало огромно предимство за българската икономика още в това десетилетие. ЕГ Иван Вазов ще е първото училище в Източна Европа, което съвсем скоро ще работи на 100% с персонални устройства за всички учители и ученици.
– Почти 10 години работим и по въвеждането на Монтесори педагогика в общинското образование. 14 ясли, градини и училища се профилираха и работят по една от най-утвърдените педагогически практики в света. Изключителна програма, която дава съвсем различен поглед към публичното образование и личността на детето.
– Електронен прием в детски градини и училища без нито един бъг или “падане” на системите. Първата система работи повече от 10 години.
– Общинската програма за образование, която работи вече 8 години и насочва средства по основни приоритети към училища и детски градини на програмен принцип. Големите разходи са направени за над 300 детски площадки в детските градини и над 50 спортни площадки и ремонти в дворовете на училищата.
Европейска столица на културата:
– Имах честта да водя екипа който подготви и спечели Европейска столица на културата през 2019г. , въпреки мощната съпротива на Министерството на културата в дадени моменти и острата конкуренция на община София. Проектът даде много емоция и видимост на Пловдив и през годините, помогна за положителна промяна и развитие на туризма, събитията и фестивалите, дори и за привличането на инвеститори.
– По това време стартирахме работа по Капана – общината започна поетапно да прави уличките пешеходни, а фондацията изгради концепция как да вкара събития и съдържание в квартала. Всички знаехме, че ще е успешно начинание, но никой не предполагаше, че толкова бързо ще се превърне в най-популярната туристическа атракция в страната.
– По това време започна и работата по Голямата базилика-предварителната.
– По това време успяхме да привлечем и нов екип в Пловдиската опера – Нина, Деан и Евгени започнаха тази трудна задача по реформирането на институцията, развиването на екип и превръщането й в енда от гордостите на града.
Големите фестивали, комерсиалните туристчески събития, първият туристически брандинг на града, бяха част от този дълъг процес по кандидатстване и реализация.
За мен винаги е било важно Пловдив и общинската администрация да не се сравняват със София, Варна или Стара Загора, а да се конкурират със средно-големите европейските половин милионни градове, да привличат технологичен бизнес, талантливи хора и качествен туризъм. Убеден съм, че пловдивчани и Пловдив имат човешкият потенциал и икономическата и индустриална инфраструктура, както и културната история, за да бъде градът ни точно такъв модерен европейски град.
Пожелавам на новото ръководство и на Костадин Димитров да водят града в тази посока!
