Сълзи, спомени и романтична носталгия край изложбата Забравеният град

По молба на наши читатели, ви припомняме един наш текст от преди година. Красива и драматична история за това, което Пловдив е загубил и никога няма да може да възстанови.

Владо Балчев: Това е напомняне, че много сме загубили, но останалото трябва да опазим

Кметът: Как е възможно да разрушат Аптека Марица. Нека не повтаряме грешките

Дядо Васко плака и се смя край фотографиите в изложбата Забравеният град

Сълзи, много красиви спомени, романтични отблясъци от миналото и откровена носталгия събуди у десетки пловдивчани откритата на Главната близо до Римския стадион днес изложба „Забравеният град. Спомен за Пловдив”. Подредените пана с близо 300 архивни изображения и десетки истории от великия ни древен град предизвикаха и възхищение, но и гняв у много от по-възрастните хора. 82-годишният Васил Тодоров се разплака пред фотографията на Дома на здравето на Кудоглу, съборен от тоталитарната власт, за да се изгради плац за манифестации и централна поща. Как да не се развълнувам. От ей толкоз човек го помня това здание, пусна ръка на няколко педи от земята бай Васил. Толкова красива и толкова човечна сграда. Като хлапе ме нахапа бясно куче. Там ме лекуваха, спомни си дядо Васко и се разрева. И го бутнаха, ей така, бутнаха го Дома на здравето. Както и много други неща бутнаха, за да леят бетони. Но какво да кажем ние, обикновените хора, тропна с бастуна възрастният мъж. После обаче се усмихна, тъй като си спомни как се е женил в първия общински дом, където днес се помещава областната дирекция на полицията.

Хората силно развълнуваха унищожените през годините Марково тепе, ресторант Големия Бунарджик, старото езеро на Цар-Симеоновата градина, домът на Иван Вазов, Аптека Марица и прочие, и прочие, и прочие.

Това е изложба напомняне. Изложба поука. Напомняме, че много сме загубили, но още имаме и оцелялото трябва да го опазим. Колкото повече знаем за миналото на Пловдив и духа на хората му, толкова повече ще знаем какво имаме да пазим. И прашинка не трябва да пада от това, което е останало. Защото тази изложба показва колко неща са унищожени, каза на откриването на изложбата историкът Владимир Балчев. Най-ценното е споменът. Да го пазим истински, за да ни помага и в посоките, и в съхраняването на духа, допълни бившият шеф на архива. Именно неговата книга „Забравеният град” е вдъхновител на страхотната изложба…

Целият текст можете да прочетете по-долу в страницата.