В дома се научих да уважавам други, да се трудя, да се боря за себе си, казва голмайстора на националния ни тим за бездомни
Кочо МихайловЩе помня турнира в Мексико цял живот. Беше невероятно преживяване. Бихме Хонконг, Англия, Франция, Полша, Чехия, видях пирамидите в Мексико, разказва въодушевено 30-годишният Кочо Михайлов. Третокурсникът по бизнес администрация в Европейския колеж по икономика и управление се завърна преди дни от световното първенство по футбол за бездомни в Мексико, като част от националния ни тим. В него се оказали още трима негови „събратя“ от домове за сираци под тепетата – Николай Огнянов, Димитър Стоянов и Мирослав Ходжов. БГ тимът донесе 14-тото място на страната ни в крайното класиране на световното. Това е първо участие за нашите в световната надпревара, която се организира вече десет години. По регламент в него могат да участват бивши наркомани и алкохолици, които се лекуват, хора, живеещи на улицата и в домове за сираци. Целта е чрез спорта да се преодолеят зависимостите.
Националите загубили с 3:7 в последния си двубой от ЮАР. В първия си мач от третата фаза на Мондиала България пада от Коста Рика с 1:6, а след това надиграва Полша с 6:5. „Шампион на световното стана тимът на Чили, който във финалния мач надигра категорично домакините от Мексико и спечели с 8:5. На трето място завърши съставът на Бразилия, който победи с 6:2 Индонезия“, разказва Кочо и още не може да си прости загубата с от Намибия, но твърди, че съдията свирил в тяхна полза.
„Не се играят квалификации, а участието се определя след гласуване кои държави да бъдат включени“, обяснява доайенът на родния тим – Кочо Михайлов. Той се озовава в дом чак на 13 години, след като баща му умира. Майка му нямало как да се справя сама с шест деца и го оставила. „Не обвинявам никого, поддържам връзка със семейството си. В дома се научих на много неща – да уважавам други, да се трудя, да се боря за себе си“, споделя Кочо. Футболът му е хоби. Като тийнейджър тренирал при Иван Занев в „Ботев“, а като студент се озовал при Иван Арсов и играл за Евроколежа.
Преди да се окажат в националния тим, пловдивските футболни звезди ритали на едно игрище в Изгрев, когато били забелязани от мениджъра Виктор Кирков. Той ги поканил на проби в София, заедно с момчета от цялата страна. Тръгнали на турнири, докато селекционерът Методи Здравков оформи най-добрите. „След това тренирамхе три пъти седмично. Поемаха ни всичко – пътните, престоя, храната“, обяснява Кочо, който в момента живее в защитено жилище на „Гладно поле“. Амбициран е да завърши висшето си образование, но не смята да емигрира, а да работи тук. При безработицата, която цари в Пловдив обаче, е скептичен, че ще успее да си намери работа по специалността, но след година, когато вземе диплома за професионален бакалавър, ще трябва да напусне къщичките и да излезе на свободен наем.
„Не съм отличник, но се справям нелошо. Нямам право да се отказвам, за да не разочаровам ръководството на колежа, което инвестира в мен и ме е освободило от такса“, заявява колежанинът.
