Злободневно, но извън злободневието

Явно при цялата си дефицитност, любовта все пак ни гложди, а това е добре. Ето защо хич не е добре да я опошляваме, намествайки я за един ден в годината на купешкия розово-плюшен пиедестал

Кирил Николов

Чувал съм опитни хора да казват, че сексът без любов калява характера. Аз много опитен не съм, но ми се струва – пер аргументум а контрарио – че пък любовта без секс скапва характера. От друга страна днес секс да ти види окото, а любовта сякаш е дефицит. Тоест, би трябвало да сме с много калени характери. Но не сме. Явно при цялата си дефицитност, любовта все пак ни гложди, а това е добре. Ето защо хич не е добре да я опошляваме, намествайки я за един ден в годината на купешкия розово-плюшен пиедестал.

Светивалентин – не знам има ли нещо свято в този ден на екзалтираното малоумие – не е изразител на любовта. Този "празник" ми прилича на празника пред Показния магазин от Татовите времена, когато "пускаха" на освирепялото население маслини или банани – хората подскачаха от радост като канибали пред трупа на охранен мисионер, висяха часове наред на опашки, а сетне примляскваха благодарно пред домашното огнище екзотичните покупки. Знаеха, завалиите, че скоро няма да им се случи пак.
И днес – макар вече опашки да няма за нищо – хората грабят с пълни шепи розови мечета, мякащи мишлета, прегръщащи се котета, плюшени възглавнички и сурбюлюк празнични артефакти в името на любовта. Сякаш, ако пропуснат да я опитат или засвидетелстват днес, ще изтърват цяла една година до следващия път. Тя също заприличва на артефакт…

Знам, всеки път се повтарят, аргументите в защита на днешния "празник". Обобщени, те звучат като "Защо не?!"
Подобни аргументи нямат опровержение. На опровержение подлежи мисленето, което ги е породило, а това е тежка задача. За изпълнението й е нужна ЛЮБОВ. Но не тази, която пазаруваме за жълти стотинки днес, а онази, която все пак не спира да ни гложди и заради която – въпреки всичко и слава Богу – не сме с калени характери!