Затваряме ли Асеновград за две години или…

Ако в един град чистотата и сигурността са компрометирани, то от там нататък всичко останало няма значение

Славена Шекерлетова

Ако в един град чистотата и сигурността са компрометирани, то от там нататък всичко останало няма значение. Асеновград все повече започва да се превръща в място, изключително трудно за живеене. Прословутият „Воден цикъл“, който започна в началото на лятото на 2017-та година и прогнозите са да продължи до 2019-та година вече изчерпа търпението на мнозина. Ако днес градът бива заснет с дрон ще се видят разкопани улици, багери, много прах и много мръсотия. Животът в Асеновград буквално е блокиран от „Водния цикъл“, а ежедневието е затруднено от липсата на вода. Водата в Асеновград спира или всеки ден или през няколко дни. Както можете да се досетите в един нормален град има лекарски  и зъболекарски кабинети, кафенета, ресторанти, в него живеят семейства с бебета и малки деца. Септември започват работа ученически столове, детски кухни, детски градини и ясли. Как се живее с такъв безогледен режим на водата. Как се диша толкова замърсен от прахоляците въздух две години, а вероятно и повече. И как се преминава по разкопаните основни улици на града. Макар и малко, щеше да е някакво улеснение преди да ги затворят да бяха асфалтирали малките заобиколни улици или поне да бяха запълнили дупките по тях, през които минеш ли повече от 5 пъти, може да си оставиш я гумата, я ауспуха на автомобила. Да не говорим за непрекъснатия шумов фон от работещите машини. Да, имало е обществено обсъждане и какво от това? Така или иначе проектът щеше да започне. Сигурно ние сме единствените, които може да се съгласим да се подложим на това в рамките не на месеци, а на години. Защото такова усложняване на живота хората могат да изтърпят най-много няколко месеца, а цели години как се живее в такъв режим на водата, в такъв прах и в такова блокиране на нормалните ежедневни дейности на хората?

Относно чистотата на града. Асеновград дори няма график за миене на улиците. Да, ще кажете, то сега какви улици. Сега, да. Но и преди това нямаше. В един не чак толкова голям град като Пловдив, в който разбира се, че не всичко е наред и това го знаем, поне са се справили с чистота в централната част. А в Асеновград тази част е така поддържана, както са най-крайните райони на кварталите под тепетата. В един нормален град до 10 часа Главната улица и района около центъра трябва да бъде вече изчистен. Чистачките все още в 11 часа преди обяд вдигат облаци прах с метлите си и то точно на Главната улица. А зимата? Пясъкът, който беше насипала фирмата не беше почистен до май месец. Първите опити за почистване бяха гротескни, защото се вдигна такъв облак, какъвто даже в пустинята може да мечтаят за него.

Чистота и сигурност са първите неща, за които трябва да се мисли по отношение не просто облика, а съществуването на един град. Не е шега това „Да затваряме града за две години“. В седмицата от 27.08 до 01.09 в града има вода само за три дни. Това е абсурдна ситуация, която е крайно време някой от управляващите в града да обясни на хората, чието търпение вече е изчерпано и да се вземат спешни мерки срещу бедственото положение.

Има още редица неща, които засягат града, но за тях човек трябва да има култура и съзнание да ги види. Това са дребните-големи неща, които действително определят облика на града. Макар, че в положение, което е почти „бедствено“ е почти безсмислено да се говори за тях. Градът е малък и има редица природни дадености, не повече от година и не с много хора би могло да се случат промени, които да го направят доста по-приятен за живеене, както за местните, така и за туристите. Иска се малко наблюдателност и малко желание за промяна от страна на хората, които трябва да могат да я осигурят, тоест от общината. Но за това друг път.