Аня Петрова
Остана ли човек, който да не е чул за гонката при Лесидрен? Едва ли – новини, вестници и радиа гърмят с тази новина, но всички сме наясно, че всяко чудо си остава за три дена и това ще отмине скоро.
Две цветя бяха откъснати, а третото още бере душа. Колко често ви се случва да ви задминава поредният джигит на пътя, а вашата единствена мисъл е, че на късмет сте оцелели? Лично на мен ми се случва поне веднъж дневно, макар и да звучи пресилено, реално си е така. Самата аз съм се возила в коли на хора, които намират за нормално да вдигат до 80 км/ч в града, а това да си сложат колана е проява на слабост. Живея в краен квартал, където децата все още си играят пред блока всеки ден. Майките орлици са си разпределили задълженията – две отговарят за наглеждането, и две за това какво се случва на пътя. Видят ли кола, прибират малките си патенца на сигурно и докато не се уверят, че е празен теренът, не ги пускат обратно. И мен така ме отгледаха, но съм сигурна, че по този начин са обучили и блъснатите деца до Лесидрен. Никой не ни учи, че дори да се скрием и да сме предпазливи, това не ни гарантира спокойствие. Не знаеш кой е човекът зад волана на ъгъла, нито пък шофьорите знаят какво ги чака зад завоя. Все дъвчем тази тема и сякаш никой не чува. Колко деца загинаха на пътя, колко душици си тръгнаха по-рано от необходимото, все още дори неразбрали какво значат думите грешка или живот.
Невинността си заминава за секунда. Късаме цветята на бъдещето си като вандали и вместо да ги носим като обица на ушите си, то ние се устремяваме по-бързо към следващата градина. Не само, че гоним младите, а сега започнахме и да ги убиваме, че да сме сигурни, че нищо в живота ни няма да се промени. Проблемите със скоростта на пътя не са от днес или от вчера, те дори не са и от десет години. Никой няма имагинерната представа, че това ще бъде премахнато напълно, но би било грамаден успех да ги намалим до минимум. За това трябва образование, за това трябва и малко въображение. След като преди седмици бяха открити фалшификатори на шофьорски книжки, то от тогава дори не ми се смята колко загинали ДЕЦА има на пътя. Кой се блъснал сам, кой блъснал друг – това е състезание между живота и смъртта, които с мръсна газ ни подминават и печелят своите си гонки. Въображение, както ви казах. Следващият път щом застанете зад волана, моля ви, представете си, че пред вас стои вашето дете. Че то може да изскочи от всеки един ъгъл и да застане точно пред колата ви, а от тук преценете скоростта, с която искате да шофирате. Премерете на теглилката дали е по-важно да стигнете навреме или изобщо да стигнете до крайната си цел. Нито жегите, нито депресиите, нито икономическото положение са виновни за случващото се, а ние. Аз съм виновна, ти си виновен и абсолютно всеки един човек на тази земя, който не си плюе на ръцете и не е започнал да прави нещо по въпроса, е виновен.
Ако харесваш едно цвете ти ще го откъснеш ,но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден и ще се грижиш за него. Поливайте цветята ни, защото те са тези, които ни дават стимул да дишаме в този живот.
