Пловдив става част от световната рокендрол история с Марки Рамоун на 12 април
Гюн Дьо Мопасан
Ако попитате повечето компетентни глави от рокендрол средите, какво в музикален аспект прави пънк рока толкова специфичен и уникален, отговорите ще варират, но повечето ще бъдат смайващо близки – това е Ритъмът. Ако попитате хората от музикалните среди, а и милиони фенове по целия свят, кои са кръстниците на Американския пънк рок, отговорът вече ще е само един и категоричен – The Ramones. А този, който дълги и славни години прави именно Ритъма в Ramones, в синхрон с неповторимите тонове от баса на Dee Dee, e самият Марки Рамоун. Мощният и корав като пневматичен чук ритъм на млатените от него барабани и каса, са една от визитните картички на култовите пънк икони. Ритъм, въздигащ ги до богоравния им статут в рока и гениално отличаващ ги от именитите им колеги от същата величина . 
За Марки, (Marc Bell), всичко започва с появата му на бял свят през 1956 в Ню Йорк . Да – всеки подобен космополитен мегаполис заслужава звездите си, а и генерира енергия, вдъхновение и атмосфера за тях. Сякаш непреодолимо подтикнат от пулсиращия Нюйоркски бийт, Марк Бел започва да свири сериозно на барабани още на 15 – през 1971-а. Като всеки отдаден музикант, обречен да живее в мечтата на рокендрола, той бързо почва да заформя обещаващи гаражни банди и смели проекти с братята си по музика и съдба от Голямата Ябълка.
Някъде по това време, из средняшкия квартал Forest Hills в Куинс, Ню Йорк, двама други посветени на великата кауза лунатици Джоуи и Джони събират група, пак гаражна естествено, с която да правят любимата си музика. Прости динамични рифове и корав ритъм – чисто и истинско – това е, в което вярват . Има от кой да вземат добър пример – отвъд океана Бийтълс и Ролинг Стоунс вече са проправили пътя към храма, а на Американска земя патриархът на протопънка Иги Поп с Дъ Студжийс отслужва патетични литургии именно в този храм. Към въпросния момент на момчетата изобщо не им пука за кариера и подобни несъвместими с истинската пънкария нелепици. Но семплият, динамичен и надъхващ пънк рок привлича със смелостта си звукозаписните компании и скоро се стига до професионални договори. Всички се наговарят да приемат псевдонима Ramone, като фамилия към малките си имена. 
Така през 1974, сякаш като от ракетна експлозия, във висините на рокенрола се изстрелват The Ramones. Една от най-великите и признати в целия музикален свят банди за всички времена. Първите им четири албума, сред които феноменалните Leave Home и Rocket to Russia, са записани в Sire Records, продуцирани от Craig Leon, барабаниста Тони Рамоун и Тони Бонджиови (не е съвпадение – човека си е братовчед на Дж. БонДжови). Те са помитаща стихия от перфектно направен микс между пънк рок и автентичен, леко агресивен рокендрол. Бързо се превръщат в модел за Американски пънк и хардкор рок, за поне две десетилетия напред . Парчето „Blitzkrieg Bop“ от дебютния им албум Ramones, 1976 се знае и пее от всички пънк и рок фенове вече над 30 години. Албумът Rocket to Russia веднага стига сериозното 49-то място в иначе комерсиалния Billboard 200. Успехът е налице и тур листата е изцяло запълнена. Репетиции, пътуване, участия – няма празно. Но умората взема връх над един от четворката –първоначалният барабанист Тони Рамоун напуска, и тук пътищата на нашия герой Марк Бел и набиращите мощ Рамонес се пресичат. Веднага и охотно преименувал се на Марки Рамоун той веднага започва да прави силно впечатление с владеенето на ритъма и скоро новоиздаденият им сингъл „I Wanna Be Sedated“, става един от химните на пънкарията. А албума на Рамонес End of the Century от 1980, с Марки на ударните, бележи най-големия им успех в класациите 44-то място в Щатския и 14 –място в Бритаския чартове. Обаче комерсиалният успех и билбордските подредби никога не са били цел за лошите момчета. Популярните тогава дълги протяжни напеви и китарни сола изобщо не са в природата на Рамонес и това е, а лейбълите да ……, да де .
Някои източници, сред които и Уикипедия споменават, че поради това на един от студийните записи в L.A., небезизвестият продуцент Phil Spector тотално изкрейзил и насочил дулото на пистолет към Ди Ди Рамоун. И това, за да го принуди да продължи да навива втръсващ риф, който нашият категорично игнорирал. Оставайки в истината и завръщайки се към суровото, агресивно пънк и рокенрол звучене, момчетата продължават да се забавляват предизвиквайки истинска Рамонес -мания в Щатите и Европа. Следват изпълнени със митична слава години и знакови албуми, сред които Subterranean Jungle, Too Tough to Die и заключителната им творба ¡Adios Amigos!,. Напълно заслужено бандата се превръща в институцията, позната на всеки почитащ рок музиката изобщо. Голямото сбогуване е на 6 Август 1996 в The Palace, Hollywood. До Рамонес, на този великолепен финал, като гости на сцената с групата забиват Lemmy от Motörhead’, Eddie Vedder от Pearl Jam, Chris Cornell от Soundgarden. А Моторхед – близки приятели на Рамонес, композират трибютното парче „R.A.M.O.N.E.S.“ и великия Леми го забива с пънкарите от Ню Йорк на финалния им концерт. За всички тези големи имена от различните стилове на рока, Рамонес са били вдъхновение, пример, извор на мечти и идеали. Кърк Хамет от Металика гордо признава влиянието, което скорострелното свирене на Джони Рамоун е оказало върху формирането на стила му. Големият Дейв Грол от Фуу Файтърс, в момента на върха на славата си, винаги е споменавал Рамонес като група, която го е вдъхновила.
Боно от U2 връчва на Марки Рамоун през Октомври 2001 награда за цялостното творчество на Рамонес, а скоро след това идва едно от най-големите признания за приноса на групата. През 2002 петимата от бандата стават почетни членове на Рокендрол Залата на Славата и то специално поименно отбелязани поотделно като Dee Dee, Johnny, Joey, Tommy, and Marky Въведени са в залата на славата от техните последователи Dave Grohl от Nirvana и Foo Fighters,и Eddie Vedder of Pearl Jam[ . Следват и други отбелязващи значимостта на групата събития като филми за тях и музей посветен на творчеството им.
Но скоро кончината на двама от Кръстниците на пънка бележи с мрачна следа историята на бандата. Останалите живи от славните времена са били по-закратко в Рамонес и единствен Марки Рамоун остава да носи славния факел на епохалната пънк легенда. Наследник на уникалното творчество на пънк рокерите и поел изцяло своето призвание да представя музиката на Рамонес максимално близо до феновете, той не спира да прави турнета по целия свят . За огромния си принос към рок музиката е награден с Грами през 2011.
Безспорно звезда от световна величина, но верен на истинските рокендрол ценности, той без колебание приема да забие и тук при нас – в Пловдив на 12 април. С него в проекта му Marky Ramone’s Blitzkrieg са бившият вокал и фронтмен на Мисфитс Michale Graves и двама китаристи. В респектиращия си сет, четиримата перфектно представят истинската автентична пънкария на Рамонес и къртят здраво на всяко свое участие по света. Те идват, знаейки, че парчетата им ще разтърсят публиката в Стейдж 51 с неповторимия стил на четиримата от НюЙорк и e убеден , че присъствието и приемът на аудиторията ще отговарят на значимото послание на техния признат навсякъде по света феноменален пънк рок.
