Страхът е голям!

Гласове

За честта на България трябва да отбележим, че страхът не е плъзнал само по нашите географски ширини. Цяла Европа се страхува от Ердоган

Димитър Герганов

       Странни работи се случват напоследък. Депутати от ГЕРБ пуснаха декларация до Началника с искане за отстраняване на хората от ДСБ във властта. Не можело, хем да са в опозиция и да критикуват, хем да си стоят на висши държавни позиции. През това време Бойко е в Брюксел. Нечувано! Бунт или обикновен водевил предназначен за все по-обръгналата на чудатости публика? В прелюбопитния документ и последвалите коментари се говори за „нахалство”, „изгреви и залези”, „изключително търпение”, „трън в очите”, “махленски начин”, „хайдушка работа” и прочее метафори – изказ водещ до екстаз всеки изкушен литератор. Лютви Местан завижда благородно. Засуканият му наратив бледнее. Човекът сериозно обмисля идеята, да запише един опреснителен курс по творческо писане при колегите…

        Едва ли има трезвомислещ човек в страната, който да вярва, че подобна „инициатива” е възможна без знанието и желанието на Началника. Защо тогава са тези пасове? Народът има хубава поговорка – „казвам ти дъще, сещай се снахо”. В друг вариант го наричат – дуета на „доброто” и „лошото” ченге. Във футбола му викат – „загряване”. Прави се, за да не се случват контузии по време на игра. А, тя – играта е сериозна. Президентските избори не са шега. Постът по конституция и според правомощията идва малко протоколен, но от друга страна е сигурно пристанище в бурно море. Заслужен венец на политическа кариера. Начин властови позиции да бъдат съхранени.

        Защото страхът е голям. Повсеместен и на всички нива в държавата. Политиците се страхуват, да не паднат от власт. Съвсем доскоро отношението към Румъния беше снизходително. Сега споменаването на „практиките” в северните съседи, се смята за проява на лош вкус. Крещящо нарушение на бонтона! Там си позволяват да пращат политици в затвора. Обезпокоително често и от всички нива. Сменили са си „чипа” румънците или нещо са изпушили? Не се прави така! За да се предотвратят в зародиш подобни аномалии, „здравите сили” трябва да държат властта без да улабват. Притесненията им не идват от опозицията, която също е в играта, макар и на по-скромна „разкладка”. Моделът е заплашен. Щом отвъд Дунав се случва, колко му е „заразата” да прескочи и у нас. Немедлено се налага, да се издигне санитарен кордон. И димна завеса, разбира се – „опушването” ще дезориентира и най-упоритите „влашки комари” петимни за политическа кръв…

       Страхът е голям и в чиновниците. От министерства, през областни управи, държавни агенции и общини, до последната забутана паланка. Ама те са си плашливи по принцип. Имат си основания хората – сменили ли се „патронът” им – отиват си и те, горките. За всяко  място чакат по петима. До един подготвени и жертвоготовни на полза роду. Страхуват се и „еколозите”. Уличните кучета започнали да свършват. Няма четириноги – няма финансиране. Затова се лансират най-новите екотенденции – приютите са нехуманни. Да върнем обратно животните на улицата!

       За честта на България трябва да отбележим, че страхът не е плъзнал само по нашите географски ширини. Цяла Европа се страхува от Ердоган, че „цака” лошо с бежанци. Уменията му да блъфира са големи, но и той има своите страхове – свободната преса, учените, жените извън харема и кюрдите… Британците пък се плашат от източноевропейците и искат да им отрежат „детските” и някои други екстри. В следващите месеци ще се тревожат и за резултатите от референдума. Вътре или вън от ЕС е хамлетовски въпрос напълно духа на британските традиции. Целият демократичен свят се страхува от Путин, защото е агресивен и непредвидим. Окупира Крим, тормози Украйна, влиза и излиза от Сирия, когато и както си поиска. Силният човек в Кремъл обаче не спи спокойно – още две години такива цени на петрола и като нищо руснаците ще му спретнат нова Октомврийска революция. Подобни са кошмарите и на шейховете в Персийския залив. В Щатите се стряскат най-малко, защото са суперсила, но там си имат Доналд Тръмп. Човекът няколко пъти е обявявал фалит на своите компании. Колко му е да се справи с цяла държава?

       Страхът е голям! Американският юрист Реймънд Моли казва: Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх. Прав е. Всеки си решава сам…

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.