Димитър Герганов
Европа такава, каквото я познаваме си отиде, а с нея и мечтата за континент без граници. Споделените ценности останаха затрупани под планината от директиви и всякакви други бумаги, които Брюксел продължава да бълва неуморно. Ако бъдат наредени едни върху други с почуда ще установим, че отдавна са задминали Еверест. Новата Европа е на оградите с бодлива тел и на страховете, на егоизма и заравянето на главата в пясъка…
Как въобще се стигна дотук? През декември 2010 г. европейците още не са се освестили от финансовата криза и плахо поглеждат към богато украсените празнични витрини. Наближава Коледа, хората започват да се отпускат – изглежда най-лошото е преминало. През това време в малката средиземноморска страна Тунис избухват вълнения. Уличен продавач на зеленчуци се самозапалва в знак на протест срещу полицията, която е конфискувала стоката му. Трупаното в страната напрежение избива и следват масови безредици. Примерът на тунизийците се оказва заразителен. В ерата на Интернет информацията не признава граници, визи и цензура. Само 11 дни по-късно пламва Алжир, а 16 дни след него и Либия. През следващите седмици хората излизат на улиците в Йордания, Оман, Саудитска Арабия, Египет… и в края на януари – Сирия. Все държави в които демокрацията от западен тип винаги се е смятала за екзотика.
А може би в това няма нищо случайно? Най-бързо развръзката като че ли идва в Либия. Омразният диктатор Кадафи е свален след осем месечен конфликт с помощта на авиацията на Запада. Никой не жали за него, а на малцината трезви гласове, които предупреждават, че страната ще потъне в хаос се гледа с насмешка. Днес 5 години по-късно Либия е един от основните транзитни пунктове през които преминават по море нелегални мигранти от Африка към Европа, а от Триполи до Бенгази отсъстват каквито и да било белези на държавност. На други места като Египет падането на „вечния” Мубарак бе последвано от демократични избори, които бяха спечелени от… „Мюсюлмански братя”! Поради важното стратегическо значение на Кайро последвалият военен преврат беше посрещнат с нескрито облекчение. Не е демократично, но е далеч по-здравословно. Все още в Европа никой не е наясно с пълните измерения на конфликта в Сирия. Започнал като студентски протест срещу династията Асад, овладян от ислямистите и ескалирал до брутална гражданска и религиозна война. Бойно поле на интересите на световни и регионални суперсили с мирис на „газови маршрути”, което генерира милиони бежанци.
Годината е 2015-та, а Арабската „пролет” се е превърнала в „зима”! Вместо да си сложат топли дрехи, в Европа „замразяват” конфликта в Украйна и „спасяват” Гърция. Прокудените от домовете си сирийци са някъде далече в лагерите на Турция, Йордания и Ливан. Стоят си там и преживяват криво-ляво в коптори с жалката международна хуманитарна помощ. До тази пролет, когато подтиквани от някаква „невидима ръка” започнаха да маршируват към Европа. Първо десетки, а после стотици хиляди. До края на годината само в Германия ще бъдат 1,2 милиона, а издръжката им се оценява на 21 милиарда евро. Обетованата земя, най-богата на континента, сигурна и гостоприемна. Родината на Ангела Меркел, която покани всички. Няколко думи в едно изречение с твърде сериозни последици. Нещо като падането на „Берлинската стена” само за една нощ през 1989 г.
Целият 60 годишен европейски проект само за няколко месеца започна да се пука по шевовете. Свободното движение на хора вече не съществува, а Шенген е на практика суспендиран! Германия обяви, че ще извършва граничен контрол, защото службите в страната изнемогват и не могат да поемат повече мигранти. Хората вече се настаняват в палатки и убежища срещу природни бедствия. Германските власти се сблъскват и с друг феномен, който тепърва ще осъзнаят. Почти 80% от новопристигналите напускат след няколко дни местата, в които са настанени и „потъват”. Илюзия е, че някой ден ще бъдат намерени и ще си тръгнат. Действията на Германия бяха последвани от Австрия, Словения и Швеция. И това е само началото! Въпрос на дни е и други страни от ЕС да върнат граничния контрол. През това време в Брюксел умуват върху някакви квоти за доброволно разпределение на бежанци, които се намират в Гърция и Италия към останалите държави. Към момента е постигнат грандиозен успех – от 160 000 договорени са преместени точно 147 човека.
Затварянето на границите, което се представя като временна мярка ще завари стотици хиляди мигранти на места, на които не желаят да бъдат. Между оградите с бодлива тел. В по-бедни и относително малки държави като Македония, Сърбия, България, Гърция, Хърватско, Унгария, Словения… Колко дълго ще издържат социалните им системи? Често най-постоянни се оказват уж, временните събития и решения. Ще поискат ли мигрантите да се интегрират в техните общества и ще получат ли въобще такава реална възможност? Все тревожни въпроси, на които засега в Брюксел не намират отговорите. В такива случаи всеки се спасява поединично! Само че, това вече няма да е Обединена Европа, а нещо друго! Реалност, която никак няма да ни хареса…
Хитлер е бил добър човек! И е лъжа, че е убивал хора!
С по-голямата част от споделеното от автора съм съгласен. Само се надявам спукването на ужасния, арогантен, омотан от американски зависимости, корупция, не демократичност, авторитаризъм на шепа идиоти в Брюксел, недалновидност и откровена глупост цирей, наречен за благозвучие „Европейски съюз“ най-накрая да се спука и да се върнем към Европа на националните държави, което е и първоначалната идея на общност в Европа.
разбирачев…
Малко крайно… някой искал ли Ви е паспорт при пътуване в Германия наскоро?? Свободното движение на хора и стоки е принцип, който засяга само държавите членки на ЕС и тези, които имат дрвустранни договори с ЕС в рамките на континента – не важи за 2 милиона емигранти от Близкия Изток… естествено, че ще има индивидуални политики, докато не се регулира обща.
Изключително прозорлив и компетентен анализ. Поздравления! Напълно съгласен с автора. Комплексарщината на Меркел, предвид опресивното минало на Хитлеристка Германия започна да и играе лоше шега. За жалост не само на нея, но и на цяла Европа.