„История, която всички трябва да знаят” или книгата, предизвикала фурор из целия свят
Ще напиша втора книга, но трябва първо да открия „Ахилесовата пета” на вируса, каза откривателят на убиеца СПИН в Пловдив
Велина Ненова
Среща с познатия под множество прозвища като „Откривателя на вируса на „СПИН”” и „Забравеният от Нобеловата награда за медицина” нашумял вирусолог-изследовател- Жан-Клод Шерман се проведе снощи в Балабановата къща. Под формата на интервю протече разговорът с френския изследовател, по време на което той детайлно обрисува всеки един етап от създаването на книгата си- от началото до края.
Шерман открива смъртоносната болест СПИН още преди 30 години, но не успява да пожъне успех в родната си страна- Франция, където не само не го взимат на сериозно, а и често го обявяват за луд. Така, Шерман стига до САЩ, където трудът му се оценява високо и книгата с интригуващо заглавие получава многобройни признания, успехи и небивала досега популярност.
„История, която всички трябва да знаят”разказва за осеяния с перипетии път, по който поема ученият в стремежа си изцяло да проучи болестта, нейните причинителите и възможното й лечение. В книгата участва и съавтор, Оливие Галзи – този, който задава въпросите на Шерман, пресъздавайки една изключително увлекателна и вълнуваща история, притежаваща характеристиките по-скоро на автобиографичен роман, отколкото на изследователски доклад.
Когато открива за пръв път един от най-жестоките убийци на всички времена- СПИН през 1972, той е принуден да се сблъска с хорската глупост и невежество, въплащаващи се в т.нар. "масови медии". В резултат, Шерман започва да води битка освен със заболяването, и с хората.
Самата „История,която всички трябва да знаят” води началото си още от ранните години на житейския път на Шерман, преплитайки както лични, така и автобиографични елементи. Изследователят описва подробно, но без сложната терминология на медицината, как е успял да разпознае вируса, въпреки многобройните трудности. Произходът на учения и по-нататъшното му израстване като личност са само част от неизменно заложените мотиви в книгата, свързани с откриването на болестта.
Упоритостта, волята, любовта към живота и хората, извираща от сърцето ми, постоянно ме тласкаха да продължа да проучвам и изследвам „убиец”като този. Нямах абсолютно никакво право да изоставя болните от тази коварна болест. Чувствах се длъжен да им помогна, коментира ученият пред публиката снощи.
По отношение на вечно задавания към него въпрос: „Защо не е получил така желаното признание „Нобелова награда за медицина””, Шерман не остана безразличен. Забихте ножа в раната, допълва той, с усмивка на лице.
Въпреки че откритието получава Нобелова награда през 2008г., Жан-Клод Шерман не фигурира като част от наградения колектив. Според него, причините за това са повече от една.
Факт е,че аз доброволно напуснах Института „Пастьор”, акт, който никой допреди мен не си беше позволявал да извърши. Без съмнение това беше прието по негативен начин от затвореното общество на учените във Франция. Друга основна причина, по мое мнение, е, че екипът, на чело на който бях ръководител дълги години, не само се разпадна, а се и обърна срещу мен. Асистентката ми се издигна много и то за кратко време- написа дисертация на тема „СПИН”,а след това я защити, всичко това се случваше под моя закрила и ръководство. След като получи награда, обаче, повече не я видях, обяснява професорът.
Относно намеренията на учения да напише втора книга, свързана със създаването на ваксина против болестта убиец, Шерман коментира така: Разбира се, че бих написал още една втора книга, имам още много да разкажа след 38 години изследователска дейност и безброй срещи с всякакви хора. За целта ще трябва първо да открия „Ахилесовата пета” на вируса, но идеята я имам в главата си от дълъг период от време. Все пак, бих запазил в тайна всякаква друга допълнителна информация.
Благодарение на „История,която всички трябва да знаят”, се научих кои са истински важните и ценни неща в живота ни. За съжаление, ние много рядко ги оценяваме и си даваме сметка за тях, заключи проф. Жан-Клод Шерман.