Генералната идея на протеста е да има достъп до всеобща корупция, пошегува писателят
Пиковете в голямото духовно изразяване са отминали
Подлудява ме желанието да ни направят изключително глупави, а още повече ме подлудява нашата собствена готовност това да се случи. Всеки обаче си има собствено спасение, стига да го иска, каза пред препълненото Петно снощи писателят Недялко Славов. Знаковият автор представи третия си поред роман „Портрет на поета като млад” в един откровен, смешен, тъжен на моменти… изключителен разговор в първото издание на литературния салон Spirt&Spirit за календарната 2014-та.
Антихриста
На моята възраст човек става консервативен, религиозен, страхлив. Днес ме притеснява настъплението на Антихриста. Ако това се случваше преди 30 години щях да участвам в игрите му, поне в телесните. От възрастта си днес обаче казвам, че настъплението му е катастрофично. Настъплението иде с тихи стъпки, за да превземе душите. В този поход се хвърлят огромни сили в момента. Младите смятат, че им се е разминало, че социализмът е минало. Очаква ги обаче най-уродливото явление- глобализмът. Дори сексуалният глобализъм е в ход. Доктрината за подстригване на народите е в действие. В този ред на 
мисли- глобална литература и изкуство не съществуват. Ние сме една малка точка, единица, която няма големи възможности. Човек е много по-малък, отколкото се опитват да му внушат. Но всеки е различен. Покрили сме планетата със своята различност.Сега обаче се създава такъв потребител, който може да обгърне света с един поглед. Цяло едно поколение млади хора е излъгано, изрази притесненията си Недялко Славов.
Поезия в проза
Деко, както го наричат приятелите и читателите, плавно, или може би изключително рязко, премина от поезията в прозата. Причините за скока той свързва с времената, с възрастта си, с порастването си, ако щете. Защото поетът се развива бавно, казва авторът, смятайки също, че има неща, които мерената реч не може да изрази.
Поезията е силен инструментариум в половото общуване, но на мен вече не ми е нужна. Като по-млад ми трябваше. Не можеш да пътуваш към една жена с роман например, защото я отегчаваш, а отзад напират поети. Сега е друго, вмъкна в типичен стил Деко. После подхвана сериозно: Преди бяхме предимно равни, като чекмеджета, в които, като отвориш, има почти идентични притежания, блага и дори духовни потребности, а сега има натиск от глад и безпаричие. Дори пишещите си продават душите много евтино. Ние сме последните поколения, в които обектът на поезията бе цялото. Литературният 
резерват на забрани ни бе запазил в друго, по-добро от сегашното, състояние на духа преди 10-ти. Когато се отвориха границите, се отвори и ищахът за преписване. Обърнаха хастара и на Буковски, Бродски. Голямо преписване падна. Удивявам се как се хвалят автори и им се лепи етикет за значимост, в момент, в който преписването стана вторично изкуство. Сега в него има иновативност, една перфидност. Поне започвам да разбирам защо не пускаха хората да пътуват на Запад. Нашата литература стана имитационна, и това е нормално. Тъй като пиковете в голямото духовно изразяване според мен са отминали.
Гьобелс, оптимизъм и песимизъм
В разговора с домакина Александър Секулов и публиката Деко върна лентата до детството. Определи се като възторжен, весел, шумен човек. Такъв съм бил цял живот, сигурно защото едната ми баба бе германка. А те всъщност са весели хора, когато не решат да маршируват. За нея дъждът бе прекрасен, снегът бе красив, морното слънце- великолепно. Казваше се Мария- Елза. Между впрочем мъжът на нейната сестра се казваше Гьобелс, та ме посрещаха с интересни физиономии, когато се връщах от посещение в Германия. В този ред на мисли вероятно съм и най-младият агент на ДС- като се връщах от там ме питаха дали съм видял танкове. Аз, естествено отговарях, че съм видял, тъй като имаше танкове играчки на витрината на всеки детски магазин. Та на фона на баба ми Мария- Елза другата баба казваше при дъжд „Ще ни удави”, при сняг „Ще ни затрупа”, при слънце „Ще ни изгори и умори”. Германската ми баба почина от инфаркт млада, другата доживя до дълбока старост. От което заключих, че оптимистът е чупливо създание, а песимистът- дълголетен като костенурка.
Сродство
Според Недялко Славов българинът има две качества, които го спасяват- да не изстине и да не го излъжат. Май обаче му отнемат и двете- често се разболява и го правят на луд нон стоп. Ние сме изключително манипулативни създания, които живеят в парадоксален свят. Не можем да говорим за еднаквост, за сродство, за единност. Това е невъзможно. От време на време отивам да контактувам с държавен служител- уникално е. Разбираш, че степента на омраза към човека е достигнала висините на изкуство. Въпреки че има отделни моменти, в които на едно място се събират сродни души. Като тази вечер- тук явно сме сродници. Защото иначе кой трезво мислещ човек ще дойде на литературно четена навръх Ивановден, разсмя тъжно публиката Деко.
Радостта от живота
Да излезеш между 7 и 9 часа сутринта, през лятото, в Пловдив и да се качиш на някое от тепетата. Уникално е. Градът в тези часове през лятото е великолепен. Да дойдат софиянци да видят и да замълчат завинаги. Защото ми говорят за провинция, когато аз живея на 30 метра от Одеона, на 100 метра от Базиликата и на 150 метра от Античния театър. Коя е провинцията, питам аз. А да минеш по главната и да видиш как върви пловдивчанинът- чудо е. Походката му една такава- с изнесен център на тежестта, леко изнесен напред, присурква пети и минава центъра в делови тричасов ход. Има и такива, които са стигнали съвършенството- походът им продължава цял ден. А жените около него имат съмнителна яребича забързаност, да се чудиш защо. Та по-бавно по главната, препоръча на гостите на премиерата на третия си роман Недялко Славов.
Ръката, която хвърля монетата
Ние сме непроменими. Ръката, която хвърля монетата- капитализъм или социализъм, е една и съща. Докато преди лозунгът беше „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, сега е „Потребители от всички страни, съединявайте се!”. Сега нещата са много по-ужасни- във всеки джоб или чанта има по 1 злодей- по една комуникация. Постоянно си под контрол. Сутрин по телевизията- дебил до дебила, и все едни и същи. Гьобелс крещи от телевизията всеки ден. Машината за промиване на мозъци работи с пълна пара, замисли се писателят. И коментира протестите така: Гръцкият народ е велик народ. Даде пример, че може да се краде солидарно с правителството. Сега ние тука крещим, лежим по асфалта, просим морал. Трябва протестиращите да разберат, че генералната идея на протеста е да има достъп до всеобща корупция, да е равномерно, всички да имат шансове за крадене. Другото е демагогия, пошегува се писателят. Аз вярвам в световните практики на теорията на конспирацията, защото те са очевидни, заключи Недялко Славов.
