Не съм герой, действах нормално в ненормална ситуация, казва Наско Чолаков, който изведе хората от горящия блок на Енисей №23
Спасителят Атанас ЧолаковЕдно трагично събитие от миналата седмица ни накара отново да повярваме в доброто. Млад мъж помогна на цял вход да се евакуира при голям пожар в жилищен блок в Кичук Париж, рискувайки собственото си здраве. После изчезна безследно и накара целия квартал да издирва мистериозния си Спасител, помогнал на хората от горящия вход на улица Енисей 23. Под тепето откри тайнственото момче, благодарение на няколко писма от негови близки. Той се казва Атанас Илиев Чолаков и за нас е Добрата новина, Героят на деня, въпреки, че той не се определя като такъв и не иска да влачи след себе си такава тежка квалификация. Наско е обикновено момче, което преди години е мечтаел да стане пожарникар. Но съдбата му отрежда друго. Получава контузия, заради която не може да се яви на физическите тестове. Става инженер и сега работи в EVN- КЕЦ в Раковски, докъдето пътува всеки ден.
Странно ми е, че ме търсите. Не се възприемам като някакъв герой и не ми харесва да ме сочат като сина на Батман, само защото съм реагирал най-нормално в една ненормална ситуация, казва 27-годишният Наско на срещата си с Под тепето. Въпреки това за нас той е мъж, чиято постъпката е изключително героична на фона на цялото равнодушие, с което някак зловещо сме свикнали.
В цялата история около огнения ад в Кичука пръст има и съдбата. Защото младият инженер минава за първи път в живота си по улица Енисей, за да изпрати приятелка в тъмната нощ до дома й. Но вижда огнените езици, които пълзят от седмия етаж на жилищната сграда и пушека, който пъпли навсякъде. В следващия миг Наско тича по стълбите и блъска по вратите на етажите с викове „Пожар“, за да събуди хората и да ги изведе от апартаментите им. А приятелката му звъни на 112.
Много от хората реагираха, когато чуках по вратата им. В момента, в който стигнах до площадката на седмия етаж- там, където бе огнището на пожара, видях човек да изпълзява отвътре. Беше в шок. Помогнах му да се придвижи, а димът пълзеше навсякъде. Беше гъст, задушлив. Слязох в апартамент на долния етаж, където спеше малко дете. Посъветвах хората да го изведат навън. Взех едно одеaло, намокрих го, после намокрих и тениската си. Увих я около лицето си и се опитах да вляза в горящия апартамент. Но бе невъзможно. Димът и температурата бяха адски. Нямаше как да проникна вътре, затова останах с пострадалия човек. Пожарникарите се появиха изключително бързо. Действаха професионално, съвършено, разказва за огнената вечер Атанас. И дебело подчертава, че разказите на хората от блока са преувеличени. Направих онова, което трябваше да сторя в тази ситуация. Не съм изнасял хора на ръцете си, тъй като нямаше нужда. Просто помогнах, нищо повече, допълва Атанас.
След идването на огнеборците той осъзнава, че се е обгазил. Слиза при дошлата на място линейка, но тъй като имало по-сериозно пострадали решава да остави медиците да се грижат за тях. Качва се на колата си отива с спешното и затова никой не го вижда след пожара. В клиниката го стабилизират с нужните дози кислород и го пускат да се прибере у дома.
Съжалявам за едно- че в ситуацията имаше фатален изход, за който разбрах по-късно. За нещастие нямаше какво да направя, подчертава спасителят от Енисей 23. Колкото до себе си- късметлия съм, защото съм жив и здрав, защото имам страхотно семейство, невероятна среда- приятели и близки. Съжалявам, че хората възприемат постъпката ми като героизъм, защото съм убеден, че всеки би реагирал по такъв начин. Или поне би трябвало да реагира така. Вярвам в доброто и това ми дава сили. Пожелавам на всички да вярват в доброто, защото така животът ни би бил по- лесен, съветва спасителят от Кичука.
Всъщност Наско явно има призвание, тъй като спасява човешки живот за втори път. Правил го е още веднъж, докато е работил като воден спасител.
