Не е в моята представа да питаш ректора дали да окупираш една зала, казва литераторът
Не си играйте с тъмните страсти на този лют народ, защото ще стане страшно, припомня думите на Влайков преподавателят
Младен Влашки застана пред Под тепето в кабинета си в ПУ, за да коментира студентската окупация, събитията в държавата, страховете и надеждите си. Литературният критик и историк има особено отношение към политиката, новите явления в нея и ходовете на участниците в тази игра. Влашки е заклет демократ, депутат от 38-ото Народно събрание.
-Одобрявате ли окупацията в университета?
-По принцип подкрепям това, че студентите най-накрая изразиха позиция. Защото
от това, което виждам в нашия университет, усещам, че са доста апатични спрямо обществено политическото живеене. Те предпочитат да си живеят в един свой свят, в който родителите ги издържат. Идват тук, в университета, с мисълта, че и този свят им е временен. Онова, което се случва около тях сякаш не ги засяга. Така че в този момент аз ги подкрепям, тъй като изразяват позиция.
-Прилича ли ви случващото се днес на отминали събития?
-Не. Автентичността на онези събития, които бяха в 90-те години, спрямо тези са много различни. Там имаше истински хъс, истинско желание. Тук, като ги гледам децата, те отиват да се договорят с ректора, за да окупират една зала. Това е съвсем друго. Не е в моята представа. Можеш ли да си представиш затворниците да се договорят с директора на затвора какъв бунт да направят. В този смисъл смятам, че те самите няма да могат да постигнат ефект, но като катализатор на процеса са изключително важни. Защото дебатът в обществото отново се възстанови. Някак си беше се бе стигнало до следното: Тия да си стачкуват, ония да си управляват… и така ще изкараме още 10 години. И лошото е, че страната, която трябва да прекъсне тази игра- правителството на Пламен Орешарски и този парламент, не се отказват. Дори напротив- с всеки изминал месец стават все по- агресивни… А!? Ами защо да не управляваме до май? А!? Ами защо да не управляваме четири години? А!? Ами що да не управляваме още два мандата? Самото публично изказване на такива неща в тази ситуация е наглост. Абсолютна наглост. Дразни хората. Защо го правят? Те видимо дават сигнал, че няма да се откажат. Студентските събития отново събудиха дискусията. Ако те съумеят да участват по-масово в начинанието, ако съумеят да кажат нещо в тази дискусия, може и да направят нещо. Но ако окупират с подкрепа и позволение- това не е силна позиция. Аз виждам как процесът започва да се изкривява. Примерно някакви започват да говорят за политизиране на исканията- това е типично по нашенски. Ако кажеш на един военен, че не му стои добре униформата, това не е военен въпрос. Ако кажеш на един футболист, че не става, това не е футболен въпрос. Така че като кажеш на един политик, че не става за тази работа, това не е политически въпрос. Това е една позиция, една социална роля, която хората искат да изпълняват в определен момент. Студентите нямат политически искания, те искат да живеят нормално, в което няма нищо лошо.
-А как изпълняват ролята си политиците?
-По лош начин, циничен, опасен начин. С какво е опасен? Ще го кажа просто от гледна точка на моето поколение. В този момент например, според мен няма човек, който да знае кога ще се пенсионира, и като се пенсионира дали ще има фондове за него. Всичко се променя постоянно, и то в лоша посока. Състоянието, в което се намираме в момента, произвежда само хаос. Човешкият живот е на такава граница, в която се отива от хаос към ред. Обратното движение е пагубно, объркващо, убийствено.Ето, учудвала се Алгафари, че всички сме болни. Много ясно, че ние сме болни. Защото ето такива хора, управляват по този начин обществения живот. А не можеш да се скриеш само в личния си живот. Колкото и да се криеш, ти пак си обвързан. Трябва най-малкото да платиш данъци. Системата така е изградена, че никой да не те уважава. Това, че плащаш данъци и подпомагаш на държавата, не им пречи да гледат да те потъпкват, глобят, притиснат. Здравната система- там не знаеш какво става. Това правителство, този парламент в този момент като центрофуга усилва тая лошотия. Аз мисля, че всеки, който застава срещу всичко това, е нормален и порядъчен. Щом студентите го правят, значи те са нормални порядъчни. Пак казвам- това не е политическо искане. Това е искане да живееш нормално, в което няма нищо лошо.
-Вие лично смятате ли, че след хаоса ще настане ред?
-Ред не може да настане. Той няма как да настане. Редът се създава. Този ред го има, но ние българите се опитваме да гледаме всичко в абсолютни категории. Това е невъзможно. Има прагове. Древните гърци са го измислили- мяра. Много хора биха казали, че и в Германия има престъпници и мошеници. Има, навсякъде има. Само че в Германия прагът на поносимостта е този, че системата се справя с тях, наказва ги, пази обществото. При нас всички прагове са под нулата. Казвам нещо много просто: Един български пенсионер, жив човек с всички човешки права, получава 170 лева на месец. Този човек с тях трябва да плати мястото, където живее, да се храни, да се отоплява, да си плати лекарствата. Който български политик ми каже, че това е възможно, ще му се изсмея в лицето, защото това е невъзможно. И в държави като Германия, Австрия има праг на бедността, който всяка година се гласува с бюджета. Един възрастен човек в Австрия има същите нужди, но прагът му на бедност е 870 евро. Има и хора с 500 евро пенсия и тогава държавата до тези 870 започва да му ги гарантира. А ние. Ние сме под всички прагове. Ако съумеем да оправим праговете, всичко ще бъде нормално. Пак ще има престъпност, нахалници, мошеници. Но прагът на поносимост, на нормалност ще бъде човешки. За жалост, за тази работа се иска много време. Това, което в момента се случва в управлението на държавата, е от този тип събития, които няма как да просъществуват. Но много интензивно усложнява нещата за напред. Това му е лошата характеристика. Хората се страхуват, че управляващите са изтеглили много голям заем. Аз не се страхувам толкова от големия заем, защото това са икономически подходи. Аз се страхувам от следното- че като се изтегли и се открадне, този заем няма да извърши икономическите причини, поради които е изтеглен. И най-накрая ще ни доведе до едно нещо, което, ако се случи ,това ще бъде върхът на нашето падение. Ще се повтори за втори път в рамките на 30 години- дребна група хора ще обере със замах всички хора в страната по един и същи начин с една мощна инфлация, падане на валутен борд, събиране на парите. Ако това се случи, ние като народ трябва да се гръмнем и да изчезваме. Не може да ти приложат една и съща хватка два пъти. Това са моите притеснения. В дадения случай всичко е ясно- явно това целят. Няма какво да се крият тук. Не знам колко хора знаят какво се е случило 1923 година. Земеделците, които управляват заедно с комунистите тогава, решават да прекратят по-рано мандата си, да направят едни избори, с които да си гарантират нов мандат. Направили са едни невероятни закони, в които например печелиш 35 % гласове, но те се равняват на 51% места в парламента. Тоест заобиколили са Конституция, всичко. Но всичко това го правят с парламентарни средства. Ето, в тоя тип неща, които ни се случиха на нас, като това с Костинброд, като омразата, с която се говореше по време на изборите, такова нещо не съм чувал. И то от водачите на ДПС, на БСП. Хората ги забравят тия неща, а това беше ненормално. Хората забравиха с какво злорадство се роди това правителство и този парламент. С най-грозната емоция, това беше видно. Опасното е следното- тогава идва Деветоюнският преврат. А след този преврат идва въстанието септември месец. Забележете, тук един много коректен български писател- Тодор Влайков, благороден по български, националист, патриархалист, пише: Спрете да си играете с тъмните страсти на този лют народ, защото ще стане страшно. Страшното става `23-та и `25-та. Точно това се случва сега- играта със 
страшното. Плаща се на едни деца да участват наляво-надясно по площади и да размахват еднакви транспаранти, да се подписват тук и там. Идва момент, в който всички хора започват да мислят, че изход няма, освен ако не стане сакатлък. И когато се случи сакатлъкът, той ще дойде като напълно оправдано събитие. Това е безумно поведение от страна на политиците ни. Уж ръководиш този народ по някакъв начин, а си безотговорен към неговите инстинкти, неговите желания. Ти какво правиш- просто подменяш. Понеже студентите казвали нещо на политиците, това било политически въпрос. Това е безумието, това е хаосът. Той не може да ражда до безкрайност покой и апатия. Народът ражда, ражда, ражда. Но до един момент. Не си играйте с тъмните му страсти.
