И в метенето има пиниз. Трябва да ценим труда на всеки
Ще живеем красиво, ако културата е приоритет на държавата, казва директорът на Драмата
Новият- стар директор на Драмата Кръстю Кръстев застава пред читателите на Под тепето два дни след Деня на театъра. След безспорния успех на „Крал Лир“ тази година летвата е вдигната високо, но това не притеснява Кръстев. Тъй като се работи върху няколко супер продукции, които се очаква да пълнят дълго салона на Драмата.
– Ясна ли е вече програмата на Драматичния театър?
– На 8-ми и 9-ти има премиера на Камен Донев. На 16-ти е моноспектакълът с Ивана Папазова- Глас. На 2-ри април започват репетициите на Възвишение. Очакваме старт на репетициите и на още едно представление, но няма да кажа кое. Ще е изненада. Само ще издам, че публиката ще види на куп събрани всички актриси на пловдивския театър. На 23-ти чакаме гости от Русия, сред които директорът на Московския театър. За спектакъл, който трябва да излезе края на годината.
-Кой ще бъде хитът на годината?
– Имаме много очаквания. Надявам се хитът да не е само един. Сериозни са екипите, сериозни са пиесите. Ще видим нови лица. Сезонът ще бъде добър. Очакваме и Зорба Гъркът.
-Как ще коментирате случващото се в Смолянския театър?
-Смолянският театър е моя болка. Там съм работил 27 години. Страшно много го обичам. Какво има да коментирам? Всичко е казано по повода. Всички хора, които работят в театъра се радват, когато едно нещо може да се запази. Радват се, когато се пръкне още една театрална сграда, още една театрална трупа. Закриването на нещо винаги е болезнено. Но ние все пак живеем в една държава, която има определени закони, нещата се правят по строго определен ред.
-Трябва ли бъдещият министър на културата да промени нещо в политиката към театъра?
-Много малко хора си дават сметка колко е трудно да се наблюдава цялата тази култура, която имаме. Как трудно се напасват нещата. Не могат да се поставят в една рамка. Всяка една културна единица, всеки един културен институт е автентичен. Не можеш например да сравняваш Пловдивския театър със Смолянския театър. Те имат различни проблеми. Надявам се оттук нататък да има едно такова правителство, което да успее да поглежда нещата индивидуално и има ясно изразена политика. Различните мечти трудно се превръщат в единна политика. Като чета книги разбирам, че просперитета на една държава е в културата. Когато това стане приоритет ще имаме образовани, умни, културни и интелигентни хора. Такива хора лесно могат да преуспеят в бъдещето. Ще има красив живот.
– Пренебрегва ли се културата за сметка на друго…
– Което и звено да питате ще кажат, че е пренебрегнато. И здравеопазване, и образование, и бизнесът, и спортът. Освен с любов, нещата се правят със средства. Но и да имаме пари не знаем какво да ги правим, защото не сме образовани. Ние не обичаме много преуспелите хора, богатите. Ние сме способни да омаскарим всеки. В другите държави има неприкосновени личности, неприкосновени идеи и това е държавата. Не ми наливай мозък, дай ми пари- аз знам какво да ги правя. Това е ужасяваща поговорка. В България всеки разбира от футбол, политика, театър, спорт. Скоро разбрах и че от енергоснабдяване и разпределение разбира. Ние вместо да оценяваме самата работа на някого, гледаме кой я е извършил. Аз лично обичам да гледам как някой върши работа си. Стоя на прозореца и гледам чистачката как мете. Във всичко си има пиниз. Наблюдавам продавача до нас. Защото всеки продава по различен начин. Кефя се, когато някой ме накара да взема нещо, което не искам. Готино е да се докоснеш до човек, който си обича работата. Обичам да гледам сервитьорите и актьорите. Трябва да оценяваме труда.
