Работим, за да можем да си позволим да свирим
Групата сама финансира издаването на албума си
Най-големият им гаф на сцената е родил красив момент – присъединяването на Чеха
Едва ли има почитател на пънк звученето, който да не е чувал за пловдивската банда „Нещо Цветно“. Само пред няколко дни, групата обяви издаването на дългоочаквания първи албум „Свобода и танци“, а шумотевицата около издаването му вече е голяма.
Историята на бандата започва още през зимата на 2010-та година, някак си на шега. Инициатори са Ян и Мингера, които са и „хората с парчетата“, както ги наричат останалите членове на групата. През 2013-та съставът претърпява малки промени и в момента се състои от Ян Хмелевский (вокал и китари), Мингера (вокал и бас), Велко Илиев (барабани) , Венелин Георгиев (саксофон) и Иван Мелин – Чеха (тромбон).
По повод първия албум на бандата „Свобода и танци“ се срещнахме с двама от членовете – Велко и Мингера. Те са категорични, че макар идеите на парчетата да са предимно на двама от тях, всеки от групата допринася с идеи и собствените си виждания за музиката и звученето. Ето какво още споделиха те за историята на групата и вълненията около CD-то пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ
Как се роди „Нещо цветно“?
Мингера: Началото беше спонтанно и не беше с идея тази група да бъде активна. Събрахме се просто, за да си свирим някакви наши си, любими неща и в същото време авторска музика, която е била в главите ни през годините. След това нещата взеха да стават по-сериозни, най-вече когато дойдоха двете момчета от Брас секцията.
Велко: Ние си го правехме за нас, не с комерсиална цел. Интересът на хората и това, че се кефят, ни накара да направим нещата по-сериозни. След това започнахме да мислим за албуми и да се развиваме като цяло. Иначе в начало данги-дунги и това е.
Мингера: Ей тоя като дойде (визирайки Велко), защото беше точният човек за групата. Иначе, като ни поканиха на първите 2-3 концерта, бяха точно ей така, да си направим густо с още 1 групичка. Случи се така, че публиката взе та ни хареса и казаха: „Вие трябва да свирите!“ За това и продължихме, така че и хората са виновни за това.
Можете ли да сравните началото на групата с нейното настояще? Кое е различното?
Велко: Доста дълъг път изминахме. Свирили сме на доста големи сцени, подгрявали сме 2-3 големи групи като Марк и Рамон, Бед мейнърс. Иначе си обикаляме цялата страна. Мислим да направим няколко концерта в чужбина, но се надяваме това да е в близкото бъдеще. След турнето за албума, мислим да видим както е извън България и да разберем как е там.
Преди колко време се роди идеята за албума?
Мингера: Албумът… Може би след първото демо през 2012-та. Беше чиста проба репетиция, но записана, с 5 парчета. Всъщност, тогава за пръв път чухме отстрани какви правим, защото един музикант никога няма възможността да се чуе отстрани, не само себе си, но и цялата банда. Нещата ни се получаваха, звучаха наистина ОК и решихме да ги реализираме в по-добър продукт. Особено при положение, че хората започнаха да ни харесват, идваха на концерти и те сами го искаха.
По принцип свирим доста кавъри, тъй като не можем да запълним голяма програма, но винаги изпълняваме неща, които на нас ни харесват, на любими групи. Абсолютно всяко едно нещо, което сме изсвирили до момента, ни кефи. Публиката, пък, ни стимулира да си правим нашата музика и лека-полека да спрем да ги свирим тея кавъри. Всичко е много хубаво, но ние не сме кавър банда и не искаме да бъдем. Затова решихме да го направим малко по-сериозно…
Цялото интервю с групата четете в КАПАНА.БГ
