Граждани към властта: Искаме прозрачност, не Мътна Индия

Гласове

Едва 14 души дойдоха на обществено обсъждане за 3,7- милионен заем, всички бяха против него

Едва 14 граждани, без да броим журналистите, се събраха на днешното публично обсъждане на тегленето на дългосрочен заем от програма Флаг за дофинансиране на изграждане на фонтана в Цар Симеоновата градина, за реконструкция на Дондуковата градина и на парк на улица Богомил. Събитието днес е било анонсирано в две печатни медии на 9 април, а за него сутринта напомни кметът Иван Тотев. Гражданите обаче бяха информирани от новинарския поток из интернет едва два часа преди самото обсъждане. Става въпрос за същия заем, който се обжалва от областния управител за нарушение на процедури, едно от които е именно общественото обсъждане. Знаем, че законът не го изисква, но защо не е публикувано съобщение за това, което ни събира в тази зала в момента на сайта на общината, попита Георги Сербезов представителите на администрацията- финансист, еколог, двама зам.-кметове- Розалин Петков и Димитър Кацарски. Има прозрачност, контрира секретарят Ангелина Топчиева. Присъстващите попитаха Кацарски каква точно е причината за спирането на проекта за паркинг под Пеещите фонтани. Многопластова е- финансиране, общественото мнение и всичко останало, отговори им зам.-кметът по общинската собственост. Теглят се заеми, които не водят до възвръщаемост, отбеляза Петър Загорлиев. Кирил Ценов от „Зелените” бе категоричен, че не иска да плаща лихви по заеми, от които градът няма нужда. Общинарите отговориха, че 70 процента от лихвите по програма Флаг се поемат от държавата. После информираха, че срокът за погасяване на въпросния кредит е 84 месеца, при 5,088 % минимална лихва.

Основният въпрос е как ще се разходват тези средства. Примерите в това отношение до този момент въобще не ни удовлетворяват. Като ремонтът на Цар Симеоновата градина например, който е Мътна Индия. Не искаме Мътна Индия, а прозрачност. И когато г-н Кацарски говори за цифри да бъде точен до стотинката, тъй като са нашите пари, а не да се ползват думи като близо и приблизително. Ето например осветлението в Стария град- кое наложи поставянето на нови лампи. Ние като граждани не знаем какво става в Пловдив. Не сте прозрачни, не ни давате информация. Не ни допускате до вашата дейност, а това е съмнително, изрази притесненията си друга гражданка. Имам официален отказ да ми предоставите информация по повод проекта в Цар Симеоновата градина, подкрепи я инж. Сербезов.

Обсъждането през повечето време бе препирня, а граждани и месна власт не сближиха позициите си.  Всички 14 души, дошли на дебата, се обявиха против тегленето на заема. Какво ще се случи след него, предстои да разберем.

Споделете ни във:

4 thoughts on “Граждани към властта: Искаме прозрачност, не Мътна Индия

  1. Като начало помолих за регламент на общественото обсъждане, такъв не беше обявен (водещ, продължителност на изказванията), нямаше и детайлно представяне на проекта. Допълнително поисках становище за това, как той тангира с пътната карта за управление на града- Бюджет, Общ. план за развитие до 2020, последно изразих становище позовавайки се на наблюдателния доклад от Съвета на Европа от 2011, в частта му, препоръки за финасиране на общините.

  2. Като начало помолих за регламент на общественото обсъждане, такъв не беше обявен (водещ, продължителност на изказванията), нямаше и детайлно представяне на проекта. Допълнително поисках становище за това, как той тангира с пътната карта за управление на града- Бюджет, Общ. план за развитие до 2020, последно изразих становище позовавайки се на наблюдателния доклад от Съвета на Европа от 2011, в частта му, препоръки за финасиране на общините.

  3. Като начало помолих за регламент на общественото обсъждане, такъв не беше обявен (водещ, продължителност на изказванията), нямаше и детайлно представяне на проекта. Допълнително поисках становище за това, как той тангира с пътната карта за управление на града- Бюджет, Общ. план за развитие до 2020, последно изразих становище позовавайки се на наблюдателния доклад от Съвета на Европа от 2011, в частта му, препоръки за финасиране на общините.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.