2 + 2 = 5

Виктор Янков

Досегашният ми опит показва, че законотворчеството и административната констипация (запек) в България вървят завързани в каторжнически окови, след което първото винаги е първопричина за второто. Когато представите за нормалност, естетика, справедливост и ред са категорично дефинирани за верни единствено в категорията на властимащия, извън дебата, извън „демоса” започваме бавно да се  потапяме в сюжет плашещо напомнящ на Оруел. По- важното обаче – нерационалните законови наредби, особено взети на регионално ниво, подкрепени с административна некомпетентност и ресурсен дефицит ще доведе до още по-голяма главоблъсканица по етажите на общинската, бюрократична, нафталинова машина.

Говоря за последната наредба, приета в ресора на осигуряване на обществения ред, която забранява употребата на алкохолни напитки на обществени места. В „Под тепето” се завихри страхотна дискусия по проблема и честно казано някои от коментарите ме накараха  отново да си задам въпроса: „Какво правя още тук, по дяволите”. Първата ми реакция беше: „Защо не си вземете кухите, селски глави и не ги разходите по-далеч от околовръстното на с. Труд”, но всъщност темата е интересна и реших да представя публично мнението си по въпроса. За тази цел ще го илюстрирам с примери на други градове, настоящи, минали или бъдещи столици на културата в Европа. А ако някой реши да ми дава САЩ за пример, по –добре спри да четеш тук, защото нищо няма да схванеш от цялата работа.

Някои от градовете ще ги посочвам аз, но по-голямата част от тях са мнения на млади български граждани, които пребивават или са пребивавали в големи европейски градове.

Съвсем целенасочено ще започна с примера, който би погъделичкал пловдивското чувство за незаменимост – София – стотици  работещи и безработни, с и без висше образование, с висок, среден и нисък месечен доход пият бира на обществени места. И повярвайте ми, това не са само маргинални типове, които се изнасилват, дрогират, убиват и разфасоват в хладилниците на столицата.

Будапеща – Унгарската столица е зашеметяващ пример за това как да се съчетаят историята и модерността. Живея там от четири години, студент съм по икономика, смятам се за съвестен гражданин, както когато съм тук, така и когато се върна в България. Едно от любимите ни места тук е крайбрежието на Дунав, където много млади хора пием бира без да сме в заведение. Мисля, че това е повече от нормално и искрено съжалявам, че се случва да бъде забранено в Пловдив, град който често посещавам когато съм си вкъщи.
И.Б.              

Лондон – Живея в Лондон от две години. Градът е страхотен, но цените в пъбовете често карат студентите да избират отворените паркови пространства , за да изпият една, две бири. Магистър съм по мрежови технологии и работя в тази сфера, не мисля, че пиенето на бира е проява на лошо възпитание или подтиква към вандализъм.
Н.М.

Гент – Живях в Гент, Белгия около половин година. За белгийците бирата е национална гордост – тъмна и сладка, светла и лека, мътна и кисела, с вкус на череша, банан, шоколад, кокос, и така стотици видове. А пиенето на бира се случва навсякъде – паркове, градини, по улицата, в заведения, пред заведения, в лодки по каналите, на улицата. Бирата е средство за почивка и социализация. Изглежда властите подкрепят този избор за „релаксация“, защото дори инфраструктурно се грижат за комфорта на гражданите – навсякъде из града са изградени улични писоари, напълно безплатни и достъпни за ползване. 
В.П

Перуджа – преди по-малко от година живях и учих в Перуджа по програмата Еразмус. Когато говорим за това се сещам за следното – много млади хора се събираха на една стара улица там, която беше определена за културно наследство. Всякакви туристи, студенти и пр. пиеха редовно бира там и то до малките часове на нощта. И честно казано ставаше голяма кочина, но всяка сутрин към пет там минават и чистят – това им е работата на хората.
М.И.

Берлин  – Ето това ми е любимият пример по темата. Ако сте имали възможност да посетите немската столица сто процента сте се изумили как е възможно да пият бира навсякъде. Гледката е покъртително симпатична – в метрото, по улиците, в паркове, пред работното място – стотици бирени бутилки се подмятат в може би най-колоритния мегаполис в Европа. Хората са всякакви- господа с костюми, мъже и жени на средна възраст в работни дрехи, хипстъри, осита, нърдове и всички останали, екзотични за пловдивската полиция, субкултури.
В.Я.

Виена – Студент съм във Виена повече от година, но мисля, че вече съм обиколил почти цяла Европа на стоп и  във всички градове, които съм посещавал младите хора пият бира в парковете, когато времето е хубаво. Много по добре е да изпиеш две бири на чист въздух от колкото да се затваряш по някакви кафета.
Д.Г.

Мисля, че става ясно на къде бия и повярвайте ми примерите са стотици. Текстът, драги читатели, няма журналистическата и академична претенция за обективност, той има само една цел и послание:
Господа общински представители, единствената причина да имате властови правомощия е, че ние сме ви делегирали голям процент от гражданските си права, чрез гласа си за вас. В България в момента има около 200 000 квалифицирани, работещи, образовани, космополитни, идейни и адекватни млади граждани. Представете си хипотетично, че в един и същ момент те напусната границите на държавата – бъдете сигурни, че всичко ще спре, ще настане безидеен колапс. А най-лесното, когато не можеш да хванеш вълците е да завържеш кучетата.
Затова, размърдайте си големите, законодателни глави и правете всичко възможно Пловдив, както наскоро го определи един полуидиот, да не бъде „зачукан насред полето град”.