Голяма част от пловдивчани дори не са чували за съществуването му
Огромната сграда в полите на Сахат тепе показва на посетителите си само късче от себе си
Стефка Георгиева
Музеите в Пловдив не са един и два. Те крият куп тайни за историята, култура и изкуство, а булото на загадките се вдига само пред техните посетители. Жителите на античния град, както и неговите гости, имат доста голям избор в този аспект и могат да подберат местата, които да посетят с оглед на собствените си предпочитания. Имайки предвид, че Филипополис е един от най-старите живи градове на планетата, съвсем логично е интересът към Историческия музей да е доста голям. Той има четири отдела, помещаващи се в различни сгради и с различни постоянни експозиции. Повечето от тях може би вече са ви познати, но знаете ли къде се намира Музеят на съвременната история?
Да, в Пловдив такъв съществува и се намира в центъра на града, на адрес „Ангел Букурещлиев” 14. Улицата заобикаля Сахат тепе и по нея можете да видите както стари сгради, така и модерни кооперации. Там, на същата улица, се помещава и сградата, която е част от Регионалния исторически музей. Маркирана е с малки табели, които са трудни за забелязване.
Самата сграда е построена през 1895 година за ползване като офицерски клуб. През 1905-та сменя предназначението си и до 1923 година е „Народен дом”, към който има работнически театър, духова музика, оркестър и вечерно училище. Тогава в нея е кипял живот и се е развивала част от културата на града под формата на малки събития, радващи пловдивчани.
Следват почти 30 години, в които не е ясно какво точно се е случвало в нея и дали изобщо тя е била експлоатирана по някакъв начин. През 1951 година е предоставена за Музей за историята на капитализма, работническото движение и социалистическото строителство.
Новата история на постройката започва през 2000 година, когато в Пловдив пристига делегация от Япония, която проявява интерес към едно от помещенията. Гостите от Страната на изгряващото слънце го реновират и опитват да запознаят нашенци с японската култура и изкуство. Така сградата се превръща в Музеен център за съвременна история, в която има постоянна експозиция „Душата на японската кукла”.
Освен експозицията, в залата са поместени и възрожденски експонати, а между тях има цяла витрина, запълнена от фотоапарати от миналия век, между които са поместени и стари фотографски книги.
В самия сайт на Регионалния исторически музей се споменава, че залата е просторна, модерно оборудвана и дава възможност за представяне на художествени и фотографски изложби, презентации, семинари и други публични прояви. Наши репортери посетиха Музеят на съвременната история и се убедиха, че това наистина е така, но случват ли се подобен род събития? Никой не ни отговори. Експозицията дори няма да участва в предстоящата Нощ на музеите и галериите, което е едно от най-мащабните събития в града.
Посрещнаха екипа ни със заключени врати и табела „За посещение на експозицията, моля, позвънете”. Това не се наложи, тъй като любезна дама се появи в двора, в който растат и очевидно са добре обгрижвани, екзотични палми. Любезно ни поканиха да разгледаме експозицията, като накратко ни бе разказано как точно тя се е озовала в Пловдив. И си тръгнахме. Оказа се, че в огромната сградата, се ползва една единствена зала. Друго помещение се ползва като склад, това видяхме надзъртайки през леко открехната врата. До третото помещение не ни допуснаха, тъй като експозицията с японските кукли била само в една зала. И все пак, тези три помещения дори не са половината от целия капацитет на сградата, към която има два входа.
Първият от входовете – модерен, боядисан, с подменени табели, е предназначен за администрацията на музея. Там звънец няма и никой няма да ви посрещне на вратата. Входът към самата експозиция, пък, преминава по тесни каменни стълби, с табела от преди 20-тина години. За сметка на това, има прекрасна градина с пейка, палми и различни цветя. Вратите са стари, на места се лющят и тук-там стърчат малки кабели, където, най-вероятно, някога е имало осветление на входовете. Табели за чужденци липсват. Ако не говорите и не четете български, няма как да се ориентирате изобщо къде се намирате.
На тръгване ни изпратиха толкова любезно, колкото и ни посрещнаха. По пътя, обаче, спряхме няколко случайни минувачи, по-голямата част от тях пловдивчани, за да ги попитаме знаят ли къде се намира Музеят на съвременната история. Уви, не получихме нито един утвърдителен отговор. Посочвахме на хората сградата в полите на Сахат тепе и те с изненада отбелязваха, че дори не са подозирали за съществуването на такава експозиция. И се запитахме, редно ли е толкова голяма и видимо добре поддържана постройка, освен да е непозната за тукашните хора, да показва само една зала? Правилно ли се експлоатира тя или е непозната заради недобра маркетингова стратегия? Надяваме се скоро да разберем.
