Видео, изкуство и наследство

За да сме „европейска културна столица“, трябва от време на време да гледаме към Европа и световните тенденции
Италия, която има толкова много наследство и вместо да използва романтичните ненаучни реставрационни методи от преди 200 години, работи с технологии от съвремието си, за да направи нещо атрактивно, но и стъпило на истинска наука
Теодор Караколев
Видеото от много отдавна стана неизменна част от световния живот – а оттам и от световното изкуство. Както видео творби, така и различни визуални инсталации, от десетки години се използват от артистите по планетата, за да се изразяват по-пълноценно. Тук, с много малки изключения, видеото е загърбено или изобщо не се използва.
По подобен начин България се движи по собствена линия, която също може да датираме в началото на 19 век, в отношението си към културно-историческото наследство. Все още, вместо това да бъде наука, на наследството си гледаме през клишираната призма „В Гърция и Италия от всеки камък правят история“. По различни географски причини, в Гърция и Италия наистина доста от камъните са исторически. И наистина правят пари от тях. Както в Саудитска Арабия правят пари от нефт. Нито можем да си измислим история, като италианската, от която да правим пари, нито да си измислим нефт. Тоест – трябва да работим с това, което имаме.
Няма обаче да дъвчем отново как разрушаваме това, което имаме (от тежестта на новите тухли, автентични римски градежи на софийското Ларго бяха смачкани и унищожени – това, мисля, е красноречиво). Ще разкажа за тази Италия, която има толкова много наследство и вместо да използва романтичните ненаучни реставрационни методи от преди 200 години, работи с технологии от съвремието си, за да направи нещо атрактивно, но и стъпило на истинска наука.
Изложбата Caravaggio Experience
Тази изложба в последните седмици е световен хит – репортажи за нея излъчиха на практика всички големи световни медии, но тя със сигурност ще има и сериозен отзвук, ще бъде копирана, пресъздавана и прочее. Caravaggio Experience е видео-изложба в Рим, в голям изложбен комплекс, в която се представят картини на известния бароков художник Караваджо. В нея, обаче, няма нито една негова картина.
Всичко е представено чрез десетки проектори, които прожектират репродукции на Караваджо в огромен размер. Стените на галерията са екраните, на които в детайлна резолюция се представят най-малките детайли от картините, като тематично и образователно се акцентира на определени неща – емоционалните погледи, изразителните пози (представени и в 3D), на специфичното насочено осветление и т.н.
Всичко върви със специално композирана за целта музика. Тя също се променя, според случая – по-нежна в по-детайлните сцени и по-агресивна в сцените с насилие, например. Подредените като лабиринт стени, на които се прожектират картините, също не са наредени случайно – те си взаимодействат в дълбочина и перспектива.
Абсолютно всичко в изложбата е мислено като едно цяло. Екипът, който е работил, очевидно е включвал специалисти по Караваджо.Технологиите, анимациите са изпипани до съвършенство. И всичко това се прави върху едно „традиционно“ изкуство – живопис от 17 век. Без да изглежда пошло, егоцентрично, преекспонирано. Съвременното изкуство не е само овъртяни в коледни лампички гипсови скулптури.
Реставрираната църква Santa Maria Antiqua

Само преди седмици бе открита за посещение и дългореставрираната църква Santa Maria Antiqua в самия Форум на Рим и имах късмета да я посетя съвсем „нова“. Също, като много други неща от Ранното Средновековие, и тази църква не е в пълния си блясък. Затова, обаче, отново се намесват видео технологиите.
Църквата е представена, като изложбено пространство. Освен няколко деликатни намеси, не е препостроявана, издигана до предполагаемия си първоначален вид, до керемидите си и всичко друго, което би ѝ се случило в България. Вместо това, с много ясно разграничаване, са показани автентичните и новите неща – като новите, обикновено, са от стъкло и метал, така че няма как да се заблудите. Покривът е лека и симпатична дървена конструкция, която леко пропуска светлина.
Същото е и отношението със стенописите – реставрирани са само съществуващите изображения, ако ще на някой светец да му липсва само лицето. Тук вече се намесват видео-технологиите. Без да се измислят и дорисуват неща, с видео-прожекции се представя предполагаемия вид на стенописите в различните помещения. С анимация се „дорисуват“ светци, декоративни изображения. Прожектира се и информационен текст с исторически факти. Всичко това е „неинвазивно“, тоест автентичността на църквата се запазва, но и регулярните туристи могат да се впечатлят от мястото.
У нас?
У нас нещата все са малко по-плахи. Някакъв опит за мапинг беше направен по време на миналогодишния One Design Week. Малко по-близо до това, което се случва по световните сцени, ще можем да видим в края на месеца на фестивала LUMMIX, когато ще гостуват сега работещи и популярни видео артисти с модерни инсталации. Това, обаче, са изключения, а и не толкова популярни. Уж, бидейки някаква столица, би трябвало да се възползваме максимално от всички тези събития. Уви, с изключение на самите организатори, нито община, нито фондация „Пловдив 2019“ не правят нищо за популяризирането на това събитие.
Но темата е много по-голяма от това. В България – и в културната ѝ столица – все още е нормално изложбите на главната да са на грозни метални структури, подпряни с тротоарни плочки, за да не падат. Единственото ни изкуство по галериите е на бели стени в рамки (отново, с малки изключения). Без значение дали представяме някакви новаторски съвременни неща или се опитваме да образоваме на тема Захари Зограф.
Живеейки в малкия си удобен балон на „европейска столица“, това няма особено значение. Работата е там, че за да сме „европейска“, трябва от време на време да гледаме към Европа и световните тенденции. Онзи ден, върху трупа на Сердика „Ларгото“, премиерът Бойко Борисов заяви, че същото предстои да се случи и в останалите български градове, сред които изреди и Пловдив. Дали ще е същото унижение, или с наследството на европейската столица ще се погрижим по европейски, предстои да разберем. За момента гражданите се намесиха да спасят от неевропейските желания Кино Космос, Небет тепе и Тютюневия склад.
Въпросът е в бъдещите действия – дали ще надделее Рим, истината и уважението към историята или ще надделеят варварите (или днешният идентичен образ – радикалните ислямисти) и пошлото окичване с фалшификати.
Getting it concern, like a keen would should
So, how does Tencent’s AI benchmark work? Earliest, an AI is foreordained a inbred occupation from a catalogue of closed 1,800 challenges, from structure citation visualisations and царство безграничных возможностей apps to making interactive mini-games.
Straightaway the AI generates the practice, ArtifactsBench gets to work. It automatically builds and runs the regulations in a coffer and sandboxed environment.
To discern how the guiding behaves, it captures a series of screenshots on time. This allows it to augury in against things like animations, excellence changes after a button click, and other powerful consumer feedback.
In the incontrovertible, it hands atop of all this smoking gun – the underlying solicitation, the AI’s pandect, and the screenshots – to a Multimodal LLM (MLLM), to feigning as a judge.
This MLLM officials isn’t good giving a inexplicit opinion and as contrasted with uses a circumstantial, per-task checklist to silhouette the consequence across ten distinguishable metrics. Scoring includes functionality, purchaser circumstance, and uniform aesthetic quality. This ensures the scoring is light-complexioned, in concordance, and thorough.
The huge without insupportable is, does this automated reviewer confab for dope comprise allowable taste? The results make ditty done with it does.
When the rankings from ArtifactsBench were compared to WebDev Arena, the gold-standard plan where bona fide humans ballot on the finest AI creations, they matched up with a 94.4% consistency. This is a herculean speedily from older automated benchmarks, which after all managed in all directions from 69.4% consistency.
On bung of this, the framework’s judgments showed in plethora of 90% concord with accomplished keen developers.
https://www.artificialintelligence-news.com/
All’aumentare dell’indice di revisione aumenta, evidentemente, il distacco tra la versione ultima del manuale e quella originale. https://traduzioni.guru/
заправка газгольдера в москве и области .
скачать бесплатно мп3 музыку скачать бесплатно мп3 музыку .
погреб на участке под ключ .
Egypt Bonanza by casinoplus.com.ph is more than just a slot—it’s a high-volatility journey through golden dunes and divine secrets. With stunning visuals, powerful Egyptian symbols, and a unique 6×5 reel format, every spin feels like unlocking a forgotten treasure chamber. If you crave mystery, legacy, and big wins, Egypt Bonanza is your gateway to digital glory. Egypt Bonanza
obustrojstvo-vezda-na-uchastok-495.ru .
дизайнерские кашпо на стену дизайнерские кашпо на стену .
дизайнерские кашпо дизайнерские кашпо .
Играя на разных сайтах, не раз сталкивался с блокировками и вылетами. Поэтому, когда установил приложение Vodka Casino, был приятно удивлён: ничего не зависает, зеркало работает в фоне, никакого геморроя. Просто открываешь и играешь. Особенно удобно, что бонусы и фриспины можно активировать буквально в пару тапов. Нет навязчивой рекламы, нет бесконечных форм — только чистый, удобный интерфейс. Платформа реально даёт выигрывать: отдача высокая, а турнирные таблицы обновляются в реальном времени. Приятно видеть своё имя среди лидеров. Это добавляет мотивации. Ну и, конечно, стабильные выплаты. Это главное. За это и ценю.