Изпод тепетоМнения

В 60-годишния юбилей на Английската гимназия задочно се включва и Мери Мейсън

Мери Мейсън и Ан Слейтър са първите учителки- англичанки в новосъздаденото училище

Днес Мери е на 88 години, в добро здраве, живее в Бирмингам

Никога не съм мечтала да попадна на по-романтично и красиво място, което беше и чуждо, казва за първото си качване на Небет тепе британката. Това е мигът, в който се влюбила завинаги в Пловдив

Веселина Божилова

 Мери Мейсън като млада учителка Една нощ през септември 1959-та година Ориент експрес пристига на софийската гара и от него слизат две млади англичанки. След два дни пътуване с парен локомотив, те се чувстват мръсни и уморени, макар че са пътували при възможно най- луксозните условия на първокласен спален вагон. Прекалено топло е, тъмно е, багажът им е на перона, в душите- тревога. Не знаят къде са попаднали, светът зад Желязната завеса, гледан от запад, е жесток и суров. Те са го избрали и точно в този момент сигурно се чудят защо. И изведнъж към тях се спуска дребен мъж с два големи букета цветя, зад него идват и други хора, и те с букети. Мери Мейсън и Ан Слейтър, първите две учителки англичанки в новоучредената Английска гимназия в Пловдив, се срещат с Любен Христов, първия й директор.

Днес Мери е на 88г. и ще празнува годишнината на Английската задочно През юни Английската гимназия, сега ЕГ "Пловдив", ще празнува 60-тата годишнина от основаването си. Подготовката за празника, обявен за 3 юни, вече е в ход, а някак на принципа на неслучайните случайности, сред задочните участници ще е и Мери Мейсън.

Днес Мери Мейсън е на 88 години, в добро здраве, живее в Бирмингам, участва в редица организации, има вкус към живота, пътува и е изключително развълнувана, че една непредвидена среща с пловдивчани връща миналото й в България. Вместо просто да отговори на няколко въпроса, тя сериозно се зае да опише преживяванията си в четирите " най- хубави" години, прекарани в Пловдив, а спомените й ще бъдат включени във Виртуалния музей на гимназията. Но ето по-накратко историята й.

Мери Мейсън е родена в семейство на запалени социалисти. Не си и представяла, че в неделя сутрин може да прави нещо друго, освен да агитира с родителите си за лейбъристите. Тя е от първото поколение работнически деца, които получават достъп до добро образование, печели стипендия за Лондонски университет и става учителка по английска литература. Забелязва обявата за учител в Пловдив в бюлетин за работа, написана е с дребен шрифт най- долу. Явява се на конкурс в българското посолство в Лондон, одобряват я. Нямало е много кандидати. Пътуването до София е осигурено от българското правителство, " никога повече в живота си не съм пътувала в такъв лукс", казва тя, но си спомня и друго- преди да замине, получава писмо от Форин офис, викат я в Уайтхол. "Там един "чаровен" мъж ме посъветва да се откажа от пътуването до България. Те нямало да могат да ме защитят и аз можело да мина пътя на Гари Пауърс, който наскоро бе арестуван от руснаците, след като бе свален от американски шпионски самолет. Казах му, че отивам в България като учител, не като шпионин. Този епизод ме накара да се замисля по какъв начин капиталистическият свят системно дезинформираше за социалистическия. Радвам се, че не се съобразих със съвета."

Когато делегацията от Любен Христов и представители на Министерството на образование посрещат двете англичанки, първо ги водят на вечеря в София. " Първото ми впечатление беше фактът, че шофьорът на колата, с която ни взеха и после ни закараха до Пловдив, седна да вечеря с нас на масата, а не беше насочен към кухнята. После поехме към Пловдив, а по пътя срещнахме две коли и три магарешки каруци".

Любен Христов настанява двете англичанки в "Тримонциум". На другия ден ги води пеша по Главната през Капана до Английската гимназия, която тогава е в днешната сграда на Семинарията. Впрочем по онова време тунелът още не е бил пробит.  В двора ги посрещат учениците. "Бяха около двеста, по- тъмни от нашите ученици в Англия, с големи и любопитни черни очи. Последва церемония, в която един ученик ни приветства на английски език, а всеки един от деветте класа беше приготвил букет за нас. Събрахме толкова много цветя, че можехме да отворим цветарски магазин", спомня си Мери Мейсън. След запознанство и с колегите, водят двете англичанки на опознавателна разходка на Небет тепе. " Видяхме отгоре училището, а зад него блестеше спокойната река Марица. Отсреща на разстояние синееше Балканът, а зад нас, само на 30 км, се виждаха мистичните Родопи. Никога не съм мечтала да попадна на по-романтично и красиво място, което беше и чуждо. Влюбих се в Пловдив в този миг. "

Започва училищното ежедневие. " Мери и Ан много бързо навлязоха в работата и се приобщиха към училището- пише в спомените си Любен Христов- За броени дни тяхното присъствие се почувства осезателно. Те поставиха летвата толкова високо, че после с новите чужденци ни беше лесно, знаехме какво и колко да изискваме".

Преди да посрещне двете учителки на софийската гара, самият Любен Христов признава, че не е виждал жив англичанин, камо ли англичанка. След като ги настанява в стаята в "Тримонциум", не само той, но и управата на града решават, че всичко е наред. "Мислехме, че ще бъдем в хотела ден-два, докато ни покажат квартирите, но то било за постоянно", споделя Мери. Желанието им да живеят другаде е прието едва ли не за каприз, но учителките имат нужда от пространство, за да подготвят уроците си, не са свикнали така. В крайна сметка им намират гарсониери в едни блокчета до Марица.

"Розовобузестата вечно усмихната Мери"- така я споменават в спомените си бившите и ученици. Не един и двама я посочват като човека, оформил мисленето им на тази възраст. Тя стои зад първото поставяне на шекспирова пиеса- "Венецианският търговец", тя стои зад основаването на първия вестник на гимназията "The report", тя е давала тон за мода и добър вкус на момичетата с ученически престилки. Голямото предимство да си учител, и то добър, е точно в признанието на бившите ти ученици, които не те забравят, макар че те самите вече са на 70 години.

Докато е в България, Мери Мейсън кани на гости брат си, родителите си. Днес брат й, също на почтена възраст, е развълнуван почти колкото нея, че в Пловдив не са я забравили. Има и той своите спомени от една Нова година тук. На 30-ия юбилей Мери Мейсън идва и изнася реч, която бившите и ученици още помнят. След още толкова години тя пак ще присъства, макар и задочно. Очаква с нетърпение новини от празника. И пише спомените си, които със сигурност ще бъдат много интересни. Учениците са и от първия випуск на гимназията.   

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Мери Мейсън пристига в България през септември 1959 г., а разузнавателният самолет Lockheed U-2, пилотиран от американския военен летец Франсис Гари Пауърс, бе свален на 1 май 1960 г. над Свердловск в тогавашния СССР. Пауърс бе заловен и осъден на 10 години лишаване от свобода за шпионаж. На 11 февруари 1962 г. той бе разменен в Берлин за полковника от КГБ Рудолф Абел, арестуван в САЩ и осъден на 30 години затвор за шпионаж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина