Росен Карамфилов и Йо воюват със стихове и се обичат до полуда

Тя е Любящо чудовище, казва за половинката си поетът
 
Жигулата Жулиета е романтичната им каляска
 

Запознахме се налудничаво и прекрасно. На хиляда и сто километра един от друг. И после много лесно се залюбихме.
Така описват началото на романса си явният поет Росен Карамфилов и скритата поетеса и негова любима Йо. След снощния прочит на стихосбирката на Росен „Стерео тишина” в библиотека Иван Вазов, двамата разказаха пред нас за първи път коя е датата и минутата, в която са се целунали, коя е Жулиета и колко е променливо поведението им от понеделник до неделя.
 

Преди пет месеца не са се познавали като тела и кожи, а само като красиви думи и души. Това, което ми пишеше Йо в чат рума, ми приличаше на стихове, което е много опасно, спомня си първите писмени контакти с музата си днес Карамфилов. За него Йо е новата поетеса. Силно вярва в нея, стига сама да си позволи да положи труд, за да развие таланта си. А тя срамежливо предпочита да се сгуши в него и нежно вмъква „Ласкаеш ме”. Не я лаская, искам да остане. На нея не й пука кога ще пише и дали ще пише, а това е първо правило за пишещия, целува я влюбено. А тя сякаш още не е повярвала в себе си, но вярва на него.
 

Преди да се запознаят в интернет, Йорданка не била чувала нищо за Карамфилов младши. Само чела случайно попаднали й негови текстове. Стига до момента, в който се обръща към него в социалната мрежа с първите си думи към Росен: Здравейте, аз съм Йорданка. Днес и двамата не помнят как е продължил разговорът.

Той започва да прави аутопсия на вътрешното й аз, а не на колко е години и как изглежда. След това й поставих диагноза-
Любящо чудовище. Обичали са се с часова разлика. Гонили са времето, за да съвпаднат моментите, когато и двамата са били будни. Често са осъмвали пред мониторите. Във Виена, докато е пил готварско бяло вино за евро и петдесет и е ял полуфабрикати, Росен е написал и първите си стихове за Йорданка, поместени сега в Стерео тишина.

Тя също му посвещава стихове. Всички са агресивни. Като ми биеше шамари с думи, аз започвах да пиша гневни текстове, докато страдам, казва Йо. 

От разстояние връзката им е изглеждала така: Понеделник – всичко цветно и хубаво. Вторник – Росене, започваш да ме ядосваш.
Сряда – Росене, ядосваш ме. Четвъртък – Росене, мисля да те блокирам от чата. Петък – блокаж. Събота щях да се хвърля от Дунав, а тя ми пише sms: Не си цапай в мръсната река ръцете, с които пишеш за мен. Идва неделя, в понеделник – всичко цветно и хубаво.
 
Не бихме писали заедно. Тя е твърде опасен поет за мен, не мога да обитавам една страница с нея. Поезията е ядрена физика и е свързана с енергия- това е моето писане. Нейното идва от почвата. И побеждава. Защото четящият човек няма готов обект на въображението. Поезията на Йо е макова семка, която с всяко слънце променя плътността на корените си. Аз съм по-суров. Поддавам се на лудите идеи в главата си, усмихва се Карамфилов. 
 
Официално си казват, че се обичат и се целуват за първи път на 31 юли, 18 часа и 9 минути. А поводът е бил първата им среща в къщата на баща му- художникът Кольо Карамфилов. Видяхме се и след десет минути се целувахме, каза Йо.


От три месеца двамата живеят заедно. В голям апартамент, широк, светъл с всички екстри за писане. Докато Росен твори за Йо, тя е в ляво от него. Винаги от ляво и винаги има част от нея в мен, когато си позволявам да я обвивам в поезия. Правя го премерено, антипатосно и искрено, описва Росен. 
 
Движат се в най-романтичната кола на света, по думите им – класическа бяла жигула, носеща името Жулиета. Двамата се ревнуват ужасно много. Не се дават на никой друг. Но любовта побеждава. Не смеем да говорим за това колко се обичаме, защото няма да разберете, казва Йо.

Тя чисти, но той не й дава. Една княгиня не трябва да чисти, шегува се. Йорданка дори успява да задоволи безкрайно капризния стомах на Росен. Аз не ям нищо, на хората им е трудно да ми угодят. Йо го прави винаги. Много е добра, прави…таратор, поглежда към половинката си Росен. Я не лъжи, пляска го леко тя. Прави страхотни гозби, поправя се поетът.
 
Мислили за бъдещето си и двамата казват: Представяме си, че ще умрем заедно. Когато човек разбере това, всичко е спокойно.