Как да ходиш по вода? Питайте проф. Иван Куцаров

Преподаване, наука и кучето Топчо в ежедневието на бившия ректор на ПУ днес

Професорът със средна обща оценка от челния си сблъсък с Техническия университет

Масовизацията понижава качеството, смята любимият преподавател на студентите  

Аня Петрова
Професор Иван Куцаров – убедена съм, че това е име, което може да усмихне всеки, който се е докоснал до този човек. И който е стъпвал в Пловдивския университет.  Невероятен учен, прекрасен преподавател и един страхотен събеседник, който се срещна с Под тепето, за да покажем другото му лице. И е поредният герой от рубриката ни, в която представяме човека, който седи зад академичните титли из пловдивските университети. Видяхме се в малкия му кабинет на третия етаж. Книгите му са перфектно подредени, в шкафа си държи снимки, а изображението на десктопа му е Топчо- любимият немски шпиц, който целува внучка му.
Имало е периоди, когато би било интересно какво съм правил в ежедневието си, казва професорът и допълва, че сега не са много нещата, които прави извън работата си. Бил е запален турист, че дори е бил състезател по туристическо ориентиране, но сега може да се каже, че преподаването, науката и кучето са основата на живота му. В последните новини около него, можем да кажем, че току що е дал нова книга в издателството, която ще можете да намерите из книжарниците до края на годината и която той сам определя като първа от този тип в света.
Така се стичат нещата при него, че професията му е пряко свързана с личния живот и двете не могат да бъдат разграничени едно от друго. Научната работа никога не ми е тежала и никога не съм бил недоволен, че трябва да довърша нещо, било то статия или рецензия, казва професорът. Намира го за удоволствие да намери такава професия, която да не му тежи. Мечтаел е да стане човек на науката, но в младините нищо не му е давало гаранция, че ще успее. Когато той е кандидатствал е имало само един университет, в който се е изучавала филология. Чак години по-късно се отварят такива специалности във Велико Търново, а после и Пловдив. Не е имало големи полета за изява – започва в учителския институт, след това аспирантура. От тук започва и преподаването му в Софийския, Пловдивския, Великотърновския и Бургаския университети. Но това не е бил началният план, както и да го погледнем. Подтикнат от родителите си и мечтата на баща му да има син инженер, то Куцаров записва в Техническия университет в София. Още на Коледа им казах, че няма да продължа там, спомня си той. Общият му успех за първия семестър е бил около тройката, което е доста трудно да си се представи за човек като него. На следващата година отива на изпит за Софийския в Бургас,  където и му се пада тема за Вазов, а накрая изкарва 5.75. За Славянска и Българска филология изпитите са били едни и същи, но в Славянска са приемали по 15 човека, докато в Българска между 300 и 500. Аз съм доволен от това, което направих и ако трябва да повтарям, това бих повторил, казва Куцаров. И във времето се оказва, че това е професия, която не се влияе от политики, бизнес, а само от това колко си добър. Винаги е имало добри студенти, казва професорът и се гордее с факта, че е създал няколко поколения учени, но все пак смята, че масовизацията понижава качеството.  
Да прекараш детството си на морето – какво по-хубаво от това? Имали са състезания момчетата – кога най-рано ще се окъпят в морето. По принцип се е случвало около манифестациите на 1 май, но веднъж са решили още април месец да се цопнат в морето. Така и съседското момче ги издава, след което от всяка къща на калпазаните от тайфата се ехтели скандали. Всички сме чували за замръзналото море през 1954 година, но пък професор Куцаров е вървял по него. Целият залив беше заледен и не мога да го забравя как вървяхме от блок на блок, спомня си той.
На времето много е обичал да чете художествена литература, но сега е насочен повече към специализираната. Тези компютри много ни губят времето, смята Куцаров  и с усмивка допълва, защо ли се чудят, че студентите по-малко учели. Все пак, ако някой му препоръча нещо специално и този човек също не трябва да е кой да е  – книгата започва да бъде четена на момента. Георги Стаматов, Иван Вазов, Антон Дончев и Димитър Димов са само част от имената, които изброява като любими автори от художествената литература. Харесва естрадна музика, най-вече италианската, дори е следял денонощно по радиото кога ще пуснат любимите му песни. Свирил е на цигулка като дете, после е бил в оркестър, а накрая се е насочил и към китарата и пеенето, но в един момент се отказва от пеенето, заради лекциите. Обича гръцката кухня най-много – риби и морски дарове, но все по-рядко посещава заведения покрай забраната за пушене и последния член на семейството му – Топчо. Това е немският шпиц, който вече цели осем години и който е част ежедневието на Куцаров. Ако ме е нямало по-дълго време, то ме чака на вратата и ми се хвърля да ме целува като ме види, разказва ни той. В семейството му винаги е имало животни, особено котки. Но Топчо е нещо повече от домашен любимец. Той просто е член от фамилията Куцарови.