Възможно ли е назначаването на парамедици в училищата?

Назначаване на парамедици в училищата ще помогне за решаването на кризата с липсата на медицински сестри. Анализ, направен от Съюза на парамедиците за медицинската помощ в училищата показа, че става въпрос предимно за инциденти, травми и неотложни състояния, пише Mediapool. Парамедиците са квалифицирани именно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в училищата обаче ограничава училищните ръководства да наемат само медицински сестри и фелдшери. В България не достигат 30 000 медицински сестри, а професията „фелдшер“ вече не съществува – заменена е от „лекарски асистент“. Поради тази причина има и учебни заведения, които не могат да осигурят нужното „медицинско лице“.

Съюзът на парамедиците в България предлага на МЗ в стратегията за увеличаване броя на сестрите да се обмисли възможността за промяна в Наредбата, за да могат и парамедиците да бъдат назначавани в училищата. Така ще се намали недостигът на медицински специалисти в училищното здравеопазване, ще се облекчи работата им, ще се даде възможност квалификацията на медицинската сестра да се използва там, където е особено ценна – в болничната и доболничната помощ. Парамедиците в училищата биха спестили значителен финансов ресурс на държавата, тъй като обучението им е по-кратко и специализирано.

„Проведохме много разговори с колегите от училищното здравеопазване. Нашата цел категорично не е замяна на медицинските сестри с парамедици, а модел на сътрудничество и облекчаване на работата им, каквито практики има и в редица европейски държави“, коментира Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците.

Съюзът е изготвил анализ за дейността на медицинските специалисти в училищата, като е събрал информация по Закона за достъп до обществена информация за най-честите случаи, обслужвани от медицинските специалисти в училищата в предходните две учебни години – 2022/2023 и 2023/2024.

В едно средностатистическо училище със 700-1000 ученици се регистрират между 100 и 300 посещения в здравния кабинет годишно. 10% от случаите са за инциденти, при които се налага обработка на рани. Още 10% заемат случаите на влошаване на хронично заболяване. В останалите 80% става дума за състояния като повишена температура, болки в корема, главоболие, зъбобол, кървене от носа, ухапване от насекоми, обриви, вадене на кърлеж и т.н.

Екип на Спешна помощ се вика в 1% от всички случаи – не повече от 3 пъти годишно за едно училище. В София например, при 174 училища, за една учебна година екипи на Спешна помощ са викани в 100 случая, т.е. средно 2 пъти годишно на училище. За една учебна година столичните училища отчитат 32924 посещения в здравен кабинет, т.е. 190 посещения средно за едно училище – по едно на ден.

„Една квалифицирана сестра е незаменима в болничната помощ. Но в училище тя веднъж в седмицата превързва рани, а през останалото време я търсят за какво ли не. Тя попълва журнали, пише справки, изготвя планове за здравна просвета и хигиена, участва включително в професионалната ориентация на учениците. Част от тези задачи могат да бъдат поети от парамедик. В Наредбата за здравните кабинети в детските градини и училищата е записано, че в тях се осъществява медицинско обслужване на спешните състояния при децата и учениците до пристигането на екип на центъра за спешна медицинска помощ. Нито медицинската сестра, нито парамедикът могат да поставят диагнози и да изписват лечение. Това прави лекарят, а лекар в училище няма. Затова медицинският специалист в училище има правомощия само да окаже първа помощ, да уведоми родителите и личния лекар на детето и да извика Спешна помощ“, посочва Ива Пехливанска. Много парамедици и сега работят в детски лагери, придружават спортни отбори на състезания, аргументира се тя.

Част от медсестрите например споделят, че учителите често пращат в кабинетите им деца, особено първокласници, само защото „плачат“ или „са разстроени“, а учителят иска да се увери, „че не го боли нещо“.  

„Медицинската сестра не може да предпише лечение дори при главоболие, защото няма това право. И се явява психолог и социален работник“, коментира Пехливанска.

В случаи на зъбобол, болка в ушите, температура, чуждо тяло в окото, или болки при месечен цикъл, единственото, което сестрата може да направи, е да прати детето вкъщи и да уведоми родителя. 

„Сестра от професионална гимназия разказа, че е имала припаднал ученик от глад. Купила му е закуска, той споделил, че често му се случвало – гледала го баба му, майката била в чужбина, бащата ги изоставил. Момчето имало нужда някой да го изслуша. Това са много човешки истории, но са далеч от професионалната квалификация на един специалист по здравни грижи“, даде пример Пехливанска.

В редица европейски държави също няма практика в училищата да бъдат назначавани медицински сестри, защото техният труд е твърде квалифициран и скъп. Европейската практика демонстрира значителна ангажираност към осигуряване на здравни услуги на учениците, прилагайки гъвкави и интегрирани решения. В Германия училищата сътрудничат с местни здравни служби, а за регулярни прегледи учениците се посещават от лекари. В Австрия училищата също не наемат собствен медицински персонал, а учителите се обучават как да се справят с хронични заболявания – например деца с диабет. По подобен начин се работи и в Швейцария.

Държавите, в които медсестрите работят в учебните заведения, но и са отговорни също за ваксинации, контрацепция, здравословен начин на живот са Финландия, Швеция, Норвегия, Франция, Дания. Там всяко училище разполага с медицински екип със сестра, социален работник и психолог.

Във Великобритания пък няколко училища споделят една медицинска сестра, а спешните случаи се обслужват от парамедици. Назначени са и социални работници, които се грижат за психичното здраве. При спортни прояви и големи събития училищата в Европа допълнително осигуряват парамедици.