Тържественият двугласов звън от камбанарията на 185-годишния храм „Свети Атанасий“ в Дедово/Дедево напомни в 11 часа на 2 май 2023 година, че преди 147 години дедите му са въстанали в името на свободата. Напомни, че са живи клетвените им слова: „Ще сме верни на Отечеството си!“.
С едноминутно мълчание – ден преди това – днешните дедевчани почетоха паметта на поборниците от Априлската епопея.
„ЗАПИСКИ“ ПО АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ДЕДОВО/ДЕДЕВО
ПРИЗНАНИЕТО: Когато се чества 100-годишнината на Априлската епопея, Дедово/Дедево е удостоено с Юбилеен медал „100 години от Априлското въстание 1876 – 1976 г.“. Тогава, на 2 май 1976-а, на бившето килийно училище е поставена и тържествено открита паметна плоча – знак на почит към дедевските съзаклятници от март 1876 г. (В. Отечествен глас, год. ХХХІІІ, бр.9666, 3 май 1976 г.)
Сега плочата е на входа в двора на църквата „Свети Атанасий“.
ВРЕМЕТО: Годината – 1876, денят – 15 март, по стар стил.
МЯСТОТО: Село Дедево, училището.
ХОРАТА: Даскал Димо, дядо Тодор Ганчев, поп Иван Тунев, Гечо Ташев, Кръстан Динчев, Кръстан Палавурски, Атанас Терзиев – около 20 човека (според спомените на Григор Аргиров – брат на Даскал Димо, публикувани в книгата „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ на Лилия Михайлова).
ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: Захари Стоянов, Григор Аргиров, Даскал Димо, поп Иван Тунев…
АКТЪТ: „Събранието беше почти пълно…въоръжени с пъстри кърджалийки, 60-годишни старци и 20-годишни момчета начело с дяда попа чакаха моето присъствие. Тук хората бяха по-свободни, защото в селото им нямаше турци… После малко всичките събравши се бяха наредени гологлави, начело със свещеника Иван, който държеше в ръцете си евангелието, а аз застанах посред с револвера в ръка и произнесох клетвата. Всяка моя дума се повтаряше от новите съзаклятници. От сърце и душа произнасяха те думите: „Ще бъда верен на отечеството си и нищо няма да открия на християнските душмани“. След свършването на клетвата съзаклятниците се изреждаха да целуват устата на моя револвер и св. Евангелие.“ (Захари Стоянов, Записки по българските въстания, 1975, с. 264-265).
КУЛМИНАЦИЯТА: „На 22 април даскал Димо отишъл в Пловдив за съвети и наставления. Тукашният комитет обаче му пошепнал: „Панагюрище е в пламъци, дръжте гората!“. Това известие стреснало Даскала и той бързо се върнал в селото. Разказал всичко на селския комитет и на 23 април дедевци, бойковци и сотирци с пушки в ръце се оттеглили от Дедево, заедно с жените и децата си, готови за борба на живот или смърт. На 25 април в Дедево идва и революционерът Отон Иванов, който отблизо е трябвало да следи действията на комитета и въоръжените селяни. Но кратка била радостта им. Откъм Бойково, след изпепеляване на селото и избиване на част от населението му, като облак се спуснали към Дедево башибозушките орди на Ахмед ага Тъмръшлията, предвождани от неговите братя – Смаил и Адил. Но дедевци им се опрели твърдо. („Димо Аргиров Димов (Даскал Димо)“, Георги Казалиев – Смолян, Държавен архив, Известия „Среднородопско краезнание“, Том първи. 1997)
ПОЖАРИЩЕТО: „Дядово – къщи изгорени – 20. Семейства с 15, 20 и дори с 39 души. Част от башибозуците, след като оставили Перущица, отишли в село Дедево в Родопите (около 100 къщи). Неговите жители били побягнали всички, оплячкосано и изгорено от брата на Ахмед ага.“ (Из „Предварителен доклад на Юджийн Скайлер за събитията в България; Пловдив, 10 август 1876 – вж. „Миналото на село Дедово“, Живко Гешев, с. 197)
ЖЕРТВИТЕ: „…В селото (турците) намериха престарялата баба Смарайда Папазовска, убиха я и й отрязаха ръцете, а под селото, в местността Дългица, настигнаха дядо Тодор Ганчев, убиха и него, за да му вземат пушката. Тогава беше голяма олелия между жените и децата, които бягаха към Равнища нагоре…“ (от спомените на Григор Аргиров, дядо Горчо, вж. в книгата на Лилия Михайлова „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ – с. 29)
