Рекордното нарастване на разходите за персонал в държавния бюджет през последните години се очертава като сериозно предизвикателство и за бюджета за 2026 г., сочи анализът на Фискалния съвет. Институцията изследва структурата на разходите по сектори и предлага мерки за оптимизация.
Сред препоръките са намаляване на общинската администрация чрез сливане на общини, тъй като намаляващото население прави текущата административна тежест непосилна. Администрацията в малките общини продължава да се увеличава и вече наброява около 35 хил. души.
Фискалният съвет обръща внимание и на растежа на броя на полицаите на фона на намаляващо население. През 2022 г. в България са били 421 полицаи на 100 000 души население, което е значително над средното за ЕС от 312 души. Разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност“ са сред най-високите в ЕС – 2,7% от БВП, при средно 1,7% за ЕС. Експертите препоръчват оптимизация на щатните бройки и въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители и полицаите, както е в частния сектор.
Анализът показва, че разходите за персонал вече достигат 10% от БВП и 26% от всички държавни разходи, като ръстът им изпреварва инфлацията. Това оказва влияние върху пазара на труда, тъй като заплатите в държавния сектор стимулират работодателите в частния сектор също да увеличават възнагражденията. Според Фискалния съвет сегашната политика създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати в различни сектори.
През 2024 г. разходите за персонал възлизат на над 20 млрд. лв., като 16 млрд. лв. са за заплати и 4 млрд. лв. за осигуровки. Най-голям дял от заетите са в образованието (28%), здравеопазването (24%) и държавната администрация (20%), а тези три сектора поглъщат около 72% от общите разходи за заплати. Средната брутна работна заплата в публичния сектор е 2 400 лв., като се увеличава с 15% спрямо предходната година и изпреварва средната заплата в частния сектор (2 300 лв.).
Фискалният съвет посочва, че голямото натрупване на разходи за персонал, неравномерното разпределение на заплатите и увеличената административна тежест налагат преосмисляне на политиката по заплащане и организационни промени, включително съкращаване на персонал в някои сектори и ревизия на системата на осигурителни вноски.
