Европейската комисия коментира като недостатъчно амбициозен за постигане на целите на европейската климатична политика актуализирания вариант на националния интегриран план в областта на енергетиката и климата на България в понеделник, пише Дневник.
Планът, дело на енергийното и на екоминистерството, беше внесен от правителството на Николай Денков на 20 февруари в изпълнение на задължението на европейските държави да адаптират програмите си спрямо новоприетото законодателство за изпълнение на Зелената сделка.
Според Европейската комисия, въпреки че България си поставя някои по-високи от изискваните цели, например за енергийна ефективност (8.42 тона нефтен еквивалент при изискване от 8.25 т н.е.) и за възобновяема енергия (над 34% при европейска цел от 33%), не е ясно как смята да ги постигне.
Планът не съдържа и график за справяне с енергийната бедност, нито подробности как ще се постигнат заложените в документа намерения за укрепване на сигурността на доставките на природен газ. Няма посочена цел за заложеното в европейското законодателство намаляване на парниковите газове с 10% спрямо нивата от 2005 г., нито конкретна прогноза за намаляване на СО2 емисиите от използването на земеделската земя и горите.
Според заключенията на Европейската комисия на българския план му липсват най-вече анализът, прогнозите и мерките, с които ще постигне търсените резултати.
По-конкретно в забележките се казва, че:
- В плана липсват ясни обяснения на стъпките, предназначени за завършване на вътрешния енергиен пазар и постигане на пълната му либерализация, особено в газовия сектор.
- Липсва прогнозна разбивка на инвестициите в научна и изследователска дейност, специфични за енергийния сектор за 2030 и 2050 г.
- Проектопланът не предоставя прогнози, които да показват дали България е напът, за да постигне своите национални цели за намаляване на парниковите газове.
- Актуализираният проект на плана не съдържа адекватен анализ на климатичните уязвимости и рискове за постигане на националните цели за адаптирането към изменението на климата.
- В плана липсва ясен анализ на въздействието на климата и енергийния преход върху заетостта и уменията, както и политики и мерки за постигане на справедлив преход.
- Представят се малко подробности за участието на обществеността и за гарантирането на нейното участие в процеса на вземане на решения.
Сега правителството трябва да коригира плана и да го върне в Брюксел до 30 юни.
Еврокомисията отправи забележки към всички държави. България и Полша, които последни внесоха своите актуализирани планове, получават своите оценки след всички останали.
Като цяло Брюксел смята, че кумулативното въздействие на проектите, с които европейските държави смятат да намалят нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г., както се изисква от законодателството за Зелената сделка, е недостатъчно и се нуждае от по-голям размах.
