България и Европа по пътя на енергийната независимост

Автор: Елеонора Тропанкова

Резюме:

Представете си свят, в който няма замърсяване, причинено от добива и горенето на въглища. Свят, където енергията не ни разболява, не вреди на околната среда и е достъпна за всички. Това е възобновяемата енергия. Целта на Европа – развитие на зеления преход с хоризонт до 2050 година, производствата да станат въглеродно неутрални, а Европейският съюз – независим от външни за него енергийни източници. Къде се намира България по пътя на екологичната стратегия

Събеседници:

Кристиян Димитров – координатор кампания „Енергийни общности“, Грийнпийс – България

Ангел Бондов от екипа на Грийнпийс – България

Магдалена Кирчева – експерт във WWF Bulgaria

Калин Гелев – кмет на община Сапарева баня

Татяна Костадинова – директор на Професионалната гимназия в град Бобов дол

Владимир Станков – ученик в Професионалната гимназия в Бобов дол

Инж. Александър Седевчов – преподавател в Професионалната гимназия в Бобов дол

Евродепутатът Върджил Даниел Попеску, който е и бивш румънски министър на енергетиката (продукция на Радио Румъния)

Инж. Гийом Керлеро де Росбо – ръководител на екологични изследвания в Институт Русо (продукция на френското радио – Euradio)

Представете си свят, в който няма замърсяване, причинено от добива и горенето на въглища. Свят, където енергията не ни разболява, не вреди на околната среда и е достъпна за всички. Това е възобновяемата енергия. Целта на Европа – развитие на зеления преход с хоризонт до 2050 година, производствата да станат въглеродно неутрални, а Европейският съюз – независим от външни за него енергийни източници.

По думите на Кристиян Димитров от Грийнпийс-България, икономиката ни се счита за една от най-енергоемките за единица продукция в Европа. Ако инвестициите за нови реактори на АЕЦ „Козлодуй“ бъдат насочени към енергийна ефективност, тя би довела до значителен спад на национално ниво в необходимостта от електрическа и топлинна енергия. Също така децентрализацията и демократизацията на енергийния пазар биха допринесли за производството на енергия близо до мястото на консумация, като така ще намалеят загубите по преноса. Държавите от ЕС пък ще могат да свържат своите инсталирани мощности за производство на електроенергия, като купуват и продават по-евтино енергия.

За да се случи така необходимият енергиен преход по един устойчив начин, от WWF България са направили обследване на местно ниво на базовия потенциал на вече нарушените терени и урбанизираните такива за развитие на ВЕИ инфраструктура за енергия от вятър (на суша) и слънце. По думите на експерта Магдалена Кирчева, фокусът на изследването са териториите, които не са с висока екологична чувствителност.

По данните от базовия анализ на Грийнпийс-България, нарушените терени в границите на област Благоевград са 470 броя с обща площ от 1363 ха. В рамките на областта има и три терена с приключила рекултивация с обща площ от 25 ха. Нарушените терени, които са подходящи за соларна енергия, са 81 броя с обща площ от 138 ха, като в рамките на област Благоевград няма идентифицирани нарушени терени, подходящи за вятърна енергия.

Професионалната гимназия в град Бобов дол е една от малкото в България, които предлагат специалност за професионално обучение, чрез която се реализира световната екологична стратегия – увеличаване на относителния дял за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Училището е наследник на Техникума по минна промишленост, а от две години в него на голям интерес се радва новата паралелка – ВЕИ, която въвежда учениците в тази професия на бъдещето. Минните паралелки са забравени, а интересът на младите хора е пренасочен към технологии като слънчеви панели, колектори и термопомпи. Директорът на гимназията Татяна Костадинова е категорична, че тази специалност ще направи възпитаниците ѝ конкурентни на пазара на труда.

Геотермалната енергия има потенциала да задоволи 15% от световното търсене на електроенергия до 2050 г., ако тенденцията в намаляването на разходите продължи. България има огромен геотермален енергиен потенциал, който може да ускори прехода на страната ни към модерна и устойчива икономика, да създаде работни места и да ни позиционира като бъдещ европейски лидер в приложенията на възобновяеми технологии, като ще помогне на страната ни да постигне крайната цел за въглеродна неутралност.

В Сапарева баня се намира най-горещият минерален извор на Балканите и един от най-топлите в Европа. Температурата му е около 103.8 градуса по Целзий и е най-голямата атракция в района. Високите градуси на минералната вода се използват от 2002 година за отопление на обществените сгради в града с геотермална енергия, каза кметът Калин Гелев.

През първата половина на миналата година 74% от енергията, произведена в Европейския съюз, е получена без газови емисии, докато 9% идва от въглища и 1% – от газ. Според Кристиян Димитров от Грийнпийс процедурите в България за бизнеса се подобряват, но не така стои въпросът с възможността хората сами да произвеждат енергията си.
Според инж. Гийом Керлеро де Росбо, ръководител на екологични изследвания в Институт Русо, който работи активно в посока енергиен и екологичен преход, въпросът за енергийната автономия понастоящем е проблем в много европейски страни, особено с оглед на ситуацията в Украйна. По думите му единственият начин да спечелим енергийна автономия би бил: да намалим потреблението си, защото най-добрата енергия все още е тази, която не консумираме;

да електрифицираме възможно най-много приложения, защото вече знаем как да произвеждаме електричество у дома; и да произвеждаме това електричество с нисковъглеродни технологии – обикновено от възобновяема енергия (слънчева и вятърна), и евентуално допълнително – това е политическо решение – с ядрена енергия.

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.