Търсете новата книга на Владимир Балчев, вече е на пазара
„Пловдив- по следите на отминалото” разказва забравени и неизвестни истории за града ни
Новата книга на историкът и автор на рубриката „Изгубеният град” в Под тепето Владимир Балчев- „Пловдив- по следите на отминалото” вече е на книжния пазар. В нея дългогодишният изследовател на пловдивската летопис разказва за забравени и почти неизвестни истории и за личности, свързани с историята на града.
Като това, че битката за Пловдивския панаир между Пловдив и Варна , не е от днес, че историята на Гюро Михайлов се изучава във Френската военна академия, за първия банков фалит в Пловдив и подкрепата на местни индустриалци, за центъра на Пловдив – някогашният и днешният.
Ето и епизод от книгата:
СТАРИЯТ ПАЗАР ЗАПОЧВАЛ ОТ МОСТА НА МАРИЦА
Чуждите пътешественици в старо време винаги започвали описанията на Пловдив с големия дървен мост над река Марица. Пълноводна била реката в миналото, затова и мостът впечатлявал с размерите си. По него минавали всички кервани от Европа за Цариград, както и пътниците, които идвали от другата страна на Балкана. На това най-оживено място в началото на града се намирал пазарът. По-точно – началото му. Продължението било към сегашната аптека „Марица", където била старинна постройка, наречена Шадравана.
Пазарът обаче не свършвал дотук. Непосредствено до него започвала Узун чаршия (сега ул. „Райко Даскалов”). „От двете страни на тази улица има етаж върху етаж големи дюкяни, които красят този дълъг пазар” – пише през ХVII век Евлия Челеби. Източно от Куршум хан бил Малкия пазар, изобразен в известната картина на Иван Мърквичка. Редица от млади жени в народни носии предлагат най-различни птици. Тясната улица е задръстена от народ – някои се пазарят, повечето просто разглеждат стоката. От едната страна на този пазар се намирал Кючюк хан (т.е. Малкия хан), от другата страна – Малкия шадраван. От шадравана тръгвали многобройните сергии и дюкяни на чаршията Тахта кале (днешната улица „Бенковски” в Капана). Малко по-нататък се намирал Безистена – масивна каменна сграда, в която се пазела най-ценната стока. Околните улици били покрити с навеси, издигнати на различни нива и така се осигурявало осветлението за сергиите. Тук били занаятчийските дюкяни на обущари, абаджии, ключари, калайджии и други. На изток от Безистена били бакалниците, т.е. големите колониални магазини, рибарските и месарските дюкяни, в южна посока продавали плодове, зеленчуци, сладкарски изделия. Наблизо била Куюмджийската (Златарската) чаршия. Имало множество каменни маази (складове) за различни стоки. Масивните стени на тези складове често пъти преграждали пътя на огъня и спасявали Капана при стихийните пожари.
Вижда се, че пазарът в миналото заемал голяма площ. Всъщност става дума за един обширен пазарен комплекс. Евлия Челеби пише, че през XVII век един от управителите на Пловдив отговарял за реда на целия пазар. Отделните видове стоки се продавали на строго определени места, кантарите на търговците редовно се проверявали, а охраната била поверена на специален отговорник. За един такъв отговорник на охраната пише в малка книжка, издадена през 1800 г. в Будапеща. Единственият запазен екземпляр от нея се намира в музея на град Мишколц (Унгария). Авторът на книжката Константинос Георгиадис Куцикос известява, че през 40-те години XVIII в. охранител на пловдивския пазар бил някакъв пришелец, който поради службата си на пазач бил наречен Пазвантоглу. Не се знае колко време престоял под тепетата, а само се посочва, че после пришълецът заел същата служба във Видин. Всъщност книгата на Куцикос е посветена на внука на този пришелец – прочутият управител на Видин Осман Пазвантоглу, който в края на XVIII в. организирал своя войска, сякъл собствени монети и дори поддържал дипломатическа служба.
По установена незнайно откога традиция пазарът при моста на Марица се провеждал само в четвъртък. Продажбата един-единствен път седмично била наложена от търговците. Защото освен зеленчуци, плодове и птици, по сергиите се предлагали и всякакви други стоки. Селяни и занаятчии от околността продавали далеч по-евтино, отколкото търговците в дюкяните. Ако пазарът работел всеки ден, голяма част от собствениците и наемателите на магазини щели да фалират. Едва през 1923 г. пловдивските общинари разрешили в града да има и втори пазарен ден – понеделник.
След Освобождението пазарът останал на старото си място. Ако го определим с днешни мерки, сергиите се намирали точно насред магистралата между София и Цариград. Защото мостът бил единствен в града и през него преминавало цялото движение. Макар че все още нямало автомобили, а файтоните били най-бързото превозно средство, произшествията зачестили. Чашата преляла на 24 юли 1893 г., когато една каруца прегазила дете между сергиите. Три дена по-късно общинарите решили, че това повече не може да продължава. Така пазарът напуснал мястото, заемано от векове и се прехвърлил на днешния площад “Съединение”. Вестниците пишат, че това било най-калното място в Пловдив. Едва през 1901 г. кметът Христо Танчев се заел да насипе чакъл и пясък, за да създаде малко по-добри условия за продавачи и купувачи.
През 1925 г. обаче било решено точно на това място да се издигне паметник на Съединението, а част от сергиите били изместени пред днешния Дом на младоженците и околните улици. Няколко години по-късно пазарът бил върнат на площада.
От 1985 г. Четвъртък пазар, наследник на вековното тържище, е на днешното си място. Името му е останало от старо време, тъй като отдавна в Пловдив всеки божи ден е пазарен, а не само четвъртък, както било в миналото.
