Невероятният Божилов чифлик и още по-невероятната му съдба
Петя Терзийска
Красотата е изчезваща категория в Пловдив. Съвършеното е изгоряло. Ароматът на култура дъха на мърша и въглен, а аристокрацията е сякаш без гащи. Такива работи си мисли човек, когато попадне в едно невероятно имение на пъпа на Пловдив, сгушено като овехтяла, но жива теменужка сред бетон и панели. Място, което някак величаво напомня, че историята, духът и стремежът към красивото са вечни, за разлика от бетона и панелите. Става въпрос за брилянтната къща на улица „Мали Богдан“, обявена за паметник на културата. 
Паметник, който е пометен от цялата съвършена простота на битието- пален, разбиван, оскверняван. Но по някакъв странен начин той още си е там, още е величествен, въпреки, че сякаш е болен от тежка форма на културна проказа, при това остро заразна. И въпреки, че много хора се опитват да го задраскат от онзи ценен за града ни списък с важни сгради, за да мацнат отгоре поредна кооперация вероятно.
Хасиендата, известна като Божиловия чифлик, е част от архитектурното наследство на известния пловдивски проектант арх. Камен Петков- водеща фигура в първата генерация български архитекти, завършили академично образование в чужбина. Първоначално е била собственост на богат род от Първенец. 
Естествено, от тези години е и разцвета на това съвършено произведение на архитектурата. След 1943 година в къщата се настанява семейството на доктор Янко Попов, който с огромно желание и ентусиазъм успява да превърне внушителната сграда в място за семейни вечери и дипломатически обеди. 
Янко Попов е прочут рентгенолог, съпътствал много водолази и пещерняци по време на експедициите им по цял свят. Останалите представители на Поповия род в момента живеят в чужбина и нямат представа какво се случва с емблематичната за семейството сграда.
Преди 15 години къщата е оставена на произвола на съдбата, което моментално я превръща в убежище на клошари. 
Те я ограбват и след като не оставят нищо в нея, въпросните хора решават да я подпалят. Така заедно с блестящото творение на видни архитекти и строители си отива и голяма част от духовната култура на града. Тъй като с изгарянето на покрива си отиват и брилянтните фрески по таваните. Днес там има спринцовки, иззути мръсни долни гащи и дънки, празни бутилки от минерална вода, от които обаче се е леела долнопробна огнена течност. Разрухата напира, но постройката още се държи, не се дава.
Сякаш чакаща по-добри времена. Както годините, преди да бъде занемарена. Тогава къщата е представлявала истински шедьовър на архитектурата. Петте стаи са били обзаведени по всички правила на висшия аристократизъм, а по стените на коридорите е имало много рисувани на ръка от известни художници изображения, някои от които с египетски символи. Непосредствено зад самата къща преди няколко години, в малка работилница, скътана сред зеленината, са се правили част от декорите за Драматичния театър.
Всичко това обаче днес е забравено. Не се помни рода на Попов, нито пък на предшественика му от Първенец. Не се помни архитекта. Никой не говори за естетика, за наследство, за история. А най-страшното е, че в архитектурните среди се говори упорито за събаряне на невероятната сграда, в която общината има някаква собственост, при това немалка. Именно архитекти са готови да предложат куп варианти, само и само този диамант да оцелее и да бъде лъснат. А опции много- културен център, елитен ресторант, детска градина, библиотека. 
