Къде е ключът за Братската могила?
„Беседка за града“ стартира при супер интерес
Стартира похвалната инициатива „Беседка за града“, която ще търси скрития и неизползван архитектурен потенциал на града. Действието се разви в artnewscafe, а основните герои в него бяха организаторите от Отворени изкуства и архитектурното Студио 8 ½, дузина архитекти и художници, урбанисти, представители на местната власт, журналисти и млади хора. Соц архитектурата бе първата тема на сбирката, която постави много проблеми, но и идеи за тяхното решаване. Импровизираната беседка се оказа тясна, за да събере желаещите да участват в дискусията и да вземат отношение по темата.
Всички от първата Беседка за града бяха на единна, категорична позиция- архитектурното наследство от 60-те и 70-те години е изключително важно и ценно, но е напълно съсипано, поругано, опорочено, осквернено. И е нужна тотална промяна в отношението към архитектурните паметници от този период- Братската могила, кино Комсомол, Младежкия дом, Дома на младоженеца и Дома на новороденото, Първа градска болница, Галерията на Гладстон, Народна библиотека Иван Вазов, Дом на науката и техниката, кино Балкан. Две от изброените сгради са вписани като паметници, но и двете изглеждат като плашила- бившото Кино Балкан и Първа градска болница на колелото на Гарата.
Първият архитектурен шедьовър прилича на шарена черга с всякакви безобразни реклами по фасадата му, спорна дограма, а от самия кино салон, както всички знаем, няма и помен. Клиниката край Централна гара пък е като някакъв уродлив далматинец с половинчатата си изолация. Тръгнали да лепят стиропор, но се усетили, че става въпрос за паметник. Пълно безхаберие. Да не говорим, че и стъкления покрив на сградата, който е шедьовър и за който малцина знаят, май е унищожен, коментираха архитекти.
Трябва да се знае, че тази архитектура не може да се нарече соц. Тя е била супер актуална за времето си, а днес изглежда страхотно в оригиналния си вид. Който за беда почти сме загубили. Аз например не подхождам емоционално към кино Комсомол, тъй като нямам сантиментална връзка с него.
Гледам на архитектурата като такава. И давам пример с подобна сграда със същото предназначение, запазена в оригиналния си вид, с всички художествени елементи- кино Интернационал в източната част на Берлин. Там в момента се състоят основните събития от най-големия кино фестивал в Европа- Берлинаре. Всъщност, кино Комсомол като архитектура е доста по-стойностно от Интернационал. Там обаче хората са съхранили дори рисуваните гигантски афиши. Защо едни могат да ценят стойностното, а други искат да скъсат с него и с историята си, попита арх. Владислав Костадинов. После от инициативния комитет за спасение на кино Комсомол обявиха, че движение в името на бъдещето на киното от страна на местната власт няма, въпреки решението от миналия мандат за организиране на конкурс за идеен проект и обществено обсъждане.
Представете си 900 кино места в една зала. Тук може да се прави кино туризъм, хората да пътуват заради Седмото изкуство. Звучи странно, но може да се получи- зависи от концепцията, допълни Веселина Сариева. А гостите допълниха, че ако билетчето за прожекция струва левче например, оборота на салона ще е като в големите мултиплекси.
Няма никаква политика в Пловдив по отношение на архитектурните паметници от периода 60-те и 70-те години. Всъщност, май няма отношение към архитектурните паметници въобще, вметна супер известния български диригент в Германия Виктор Илиев. Става въпрос не само за отношение от страна на управляващите, а и за отношение на хората към онова, което им е завещано, допълниха младежи на сбирката. И попитаха „Къде е ключът за Братската могила?“. Десетки пъти съм се опитвал да вляза вътре.
Комплексът ми прави страхотно впечатление, но нямам шанса да го видя, тъй като е под катинар. Всеки ден хлапета надзъртат с желание да видят какво става вътре, вметна 18-годишно момче с интерес към архитектурата. Ние няколко пъти сме се опитвали да вкараме вътрешното пространство на Братската могила в Нощта на музеите и галериите, но никога не сме успявали. Веднъж дори ни отговориха, че не знаят къде е ключа за мемориалния комплекс. А би трябвало да се намира в Историческия музей, отговори донякъде Веселина Сариева. Братската могила е мемориален комплекс от най-високо, световно ниво. А няма дори кой да го отключи. Правил съм десетки опити, веднъж съм успял. А вътре е като някакъв абсурден склад на скулптори, повечето осквернени, с невероятни художествени стойности.
Да не говорим, че вътре е като нерегламентирано сметище, допълни арх. Костадинов от „Студио 8 ½“.
Бяха изброени всички страхотни сгради от 60-те и 7-0-те години, и всички ужасяващи намеси по тях. Това безхаберие трябва да спре. Сега вероятно ще ни обвинят в някакъв вид нелепа носталгия, но ние говорим поглед към архитектурата, подчерта един от гостите на Беседка за града.
Първа градска болница
Домът на новороденото
Запазеното и функциониращо кино Интернационал в Берлин