Изследванията на австрийския учен Фердинанд Ритер фон Хохщетер спасяват България от пълна катастрофа

Забравеният град

Фер­динaнд Ритер фон Хохщетер по време на научна експедиция с яхтата „Новара”, 1857 г.През 1869 г. знаменитият изследовател открил ново тепе на Пловдив

Владимир Балчев

Фер­динaнд Ритер фон Хохщетер (пълното име е Кристиян Готлиб Фердинанд Ритер фон Хохщетер) е един от най-известните геолози в Европа през XIX в. От 1857 до 1859 г. участва в околосветска научна екпедиция, след това става преподавател  във Виенския университет. Изследвал е кажи-речи цяла Европа.

Неговото име носят два върха – единият в Антарктида, а другият в Нова Зеландия. Хохщетер се нарича също един фиорд в Гренландия, както и ледник на остров Западен Шпицберген.

            Изследванията на Хохщетер се оказали съдбоносни по времето, когато възкръсвала българската държава. През лятото на 1878 г. в Берлин представителите на Великите сили обсъждали къде трябва да минават границите на бъдещото Княжество България. Англия предложила княжеството да заеме териториите между река Дунав и Стара планина. Една убийствена формула, която превръщала разделението на България в пълна катастрофа, защото София и целия Софийски санджак трябвало да останат в пределите на Османската империя.  Спасението дошло от изследванията на Фер­динaнд Ритер фон Хохщетер, който аргументирано доказвал, че Ихтиманските възвишения  имат еднакъв минерален състав с Балкана и се явяват естествено продължение на Стара планина. Така Софийският санджак останал в пределите на Княжестно България.

Златотърсачи в Австралия – илюстрация към книга на Хохщетер, издадена през 60-те години на XIX в.            Знаменитият австрийски учен направил свое откритие и в Пловдив. Това станало през 1869 г., когато Хохщетер започнал да проучва трасето на бъдещата железопътна линия на барон Хирш. Една от картите на Хохшетер представя Пловдив. На нея, освен познатите тепета за първи път е изобразен един малък безименен хълм. За него преди това няма никакви сведения – нито в старите пътеписи, нито в документите, нито в географските карти. Възвишението се намира  южно от днешния Младежки хълм, известен в миналото като Джендем тепе. Край него минава шосето за Коматево и Родопите. По същото трасе днес минава павираният път, който отвежда към парка и гарата на Детската железница.

            Фер­динaнд Ритер фон Хохщетер взел участие също в археологическа експедиция, организирана от Антропологическото дружество във Виена през 1870 – 1871 г. Проучени били  могилите в райна на село Поповица и край днешния квартал Дебър на Първомай.  Задачата на Хохщетер била да картографира терените с надгробни и селищни могили. Австрийският учен ни е оставил и един прекрасен пътепис за Тракия и Родопите (публикуван в бр. 274 на известията на Географското дружество във Виена), останал неизвестен за българския читател.

. На фотография от 1967 г. ясно се виждат както очертанията на тепето, така и следите от бруталната човешка намеса

Карта на Пловдив, изготвена от Фер¬динaнд Ритер фон Хохщетер през 1869 г. (детайл). Малкото безименно тепе ясно е очертано край пътя за Коматево

Портрет на Фер¬динaнд Ритер фон Хохщетер

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.