Камен Донев пя на поне 7 езика в новите „Възгледи“

Арт

Супер артистът танцува индийски и грузински танци, играе кунгфу за премиерата си в Пловдив

Публиката плака от смях и страх от разреза на обществото ни, което направи спектакълът

Image title
Кой може да пее на английски, на грузински, на диалектен мексикански и ярък испански, на цигански, на италиански и китайски? Да танцува в индийски стъпки, а после да се вихри в лют рокендрол. Да играе кунгфу, да набива пети като балетист, а сетне да се тресе в модерен брейк? Да свири на барабани, докато сърцето му барабани. Да е в прединфаркт на сцената, докато ви разсмива и натъжава до сълзи. А сетне да се скрие от любовта на публиката и да потъне в собствения си свят, за да мисли за следващия спектакъл. Само един човек е способен на това- Камен Донев. След като навъртя 300 представления на „Възгледите на един учител за народното творчество“, днес се състоя и най-естественото продължение на театралния феномен- премиера на втората лекция на този невероятен даскал във „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“. Представлението предизвика истерия далеч преди първото му въртене. Утре ще е същото, тъй като заради големия интерес и боя за билети много от феновете на Донев останаха извън Драмата днес.

А, както може да се очаква, има какво да видят. Защото Донев отново е невероятен. С танца си, с пеенето, с актьорската си игра. Но най-вече- с посланията към публиката. Камен направи поредна дисекция на тежко боледуващото ни общество. Осмя американизацията, чипсовете в устата на всяко хлапе, кока колата, банките и кредите им, сериалите, образованието, потребителската лудост, силикона в устните, в циците, силикона в мозъците. Плака за мастилото и хартията, за валса и блуса, за рока и истинската любов. Крещя за мисията на човека, за изкуството, за стръмния път нагоре, а не пропастта надолу, която мнозина предпочитат. Пя и класическа серенада, и класическа опера- Риголето. Успя дори да изведе детски музикален клас, който да пее на съвършен китайски в един от скечовете. С което каза онова, което трябваше да чуе публиката. Мнозина рекоха, че „Новите възгледи“ са комерсиални. Изкуството често е такова, но ако в него има образователен ефект и важно послание- то е безценно. Усмивките и сълзите са сигурни. А Донев е неописуем. Гледайте го. Ще плачете от смях и страх!

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.