Активните жени на Пловдив: Запознай се с Мария Паева

На февруарското издание на „ТЯ в Пловдив“ ви срещаме с Мария Паева – сугестопедагог, основател и управител на Еко училище „Слънчев лъч“ в Пловдив. С любов към децата създава среда на баланс между наука, изкуство, спорт и играта

Каква е първата ти мисъл, с която започваш деня?

Ставам рано, преди изгрев слънце. Обикновено съм в оптимистично настроение и в бойна готовност за много дела. Винаги съм благодарна за изгрева и новия ден.

С какво се занимаваш професионално?

Аз съм с много професии. Завършила съм биотехнологии и художествена фотография, преминала съм курс за сугестопедагог и обучение по метода Монтесори. Заедно със съпруга ми имаме печатница, за което се изискват много знания и умение при ценообразуване, счетоводство, маркетинг, мениджмънт, технологии, предпечатна подготовка и още много най-различни неща.

Имам си и голямо и добре оборудвано фотостудио, в което вече рядко влизам, но преживяванията и творчеството ми там, са оставили ярка следа в съзнанието и душата ми.

В момента развивам създаденото от мен училище ЧОУ „Слънчев лъч“ и образователния център към него. Имам и Фондация „Екоучилище Слънчев лъч“, която основах за целите на училището и нашите общественополезни дейности. Регистрирана е в обществена полза. Животът ми протича в 12-14 часов работен ден, в името на това, да продължа дейността на печатницата и да изградя училището на мечтите си.

А в свободното време?

В свободното време обичам разходките в планината, обичам да плувам, да карам ролери, да чета, да плета, да се занимавам с приложно изкуство – например рисуване върху камъчета, стъкло, декупаж. Обожавам и работата в градината, цветята, овошките, зеленчуците. Придобих много знания за биоземеделието и природосъобразния начин на живот и с голямо удоволствие ги преживявам и споделям с другите.

Защо в Пловдив?

Аз съм родена и израснала в Пловдив. Детството си прекарах по тепетата и покрай река Марица. Имах най-преживелищното детство, с много игри, велопоходи, къпане в реката, ловене на риба, лагери, музикална банда и още много прекрасни емоции.

Сега знам, че колкото повече неща учиш и преживяваш в детството си, толкова по-добре се развиваш на по-късен етап. Това са опитности, които много помагат в реалния живот.

Мария Паева – снимка личен архив

Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

О, те са много! Да успявам добре да се организирам, за да обхвана всичко;

Да обръщам внимание на семейството си, въпреки заетостта си;

Да израствам като личност, да се самоусъвършенствам, да трупам повече знания, да ставам по-мъдра, да намирам време и за себе си, да запазя вярата и оптимизма си;

Да се науча да общувам и да приемам хората такива, каквито са;

Да подкрепям и вдъхновявам… и още много други неща…

Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента?

В момента усилията ми са концентрирани основно върху училище „Слънчев лъч“. То е за деца от предучилищна смесена група – 5 и 6 годишни (или 3та и 4та група) до 7-ми клас. Ще се развием до 12-ти клас, когато му дойде времето. Върху този проект работя вече повече от 11 години. Най-напред започнах да го сътворявам в мислите си, още откакто синът ми стана на две години и половина. Дълго чаках дете, цели 13 години…

Когато синът ми навърши две години и 5-6 месеца, получи първия си припадък. После получаваше припадъци много често. Притеснявах се как ще тръгне на училище, защото на него му трябваше специално внимание и отношение. Беше много чувствителен. Припадаше от шума на колите, ако му повишиш тон, ако се преумори, от страх да не остане сам… Положението беше сложно. Само този, който е преживял нещо подобно, може да разбере. Ситуацията изискваше постоянно присъствие и внимание.

Един ден го попитах дали иска да си направим училище, той се вдъхнови и предложи името “Слънчев лъч”. Това беше началото.

Последваха обучения, конференции, търсене на земя, проектиране, строителство, лицензиране…

Училището се намира в края на кв.” Остромила”, след Овощарския институт. В началото беше голо поле, нямаше нищо. Нямаше ток, вода, канализация, но имаше чист въздух, простор, невероятна гледка към Родопа планина. Имах възможността да проектирам сградата по някои от най-старите архитектурни закони и правила (Васту архитектурата и Фън Шуй). Така създадох едно малко райско кътче за деца!

Мотото, което ме води и до ден днешен е: „УЧИЛИЩЕ – ЛЮБОВ, УЧИЛИЩЕ – ЖИВОТ“. Нищо не става без любов! Няма как да предадеш знания без любов и няма как детето да израсне без да се докосне до реалния живот, а той е с безкрайни посоки и възможности.

Не може да отделим и живота си от живота на природата. Ние сме взаимно свързани, част сме от природата и колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре!

Затова сме ЕКОучилище и съм заложила модел, в който екообразованието е неразделна част от целия процес – образователен и възпитателен (казвам възпитателен, защото любовта към природата по-скоро се възпитава, отколкото се учи). Ние сме единственото училище в България с такава програма.

За всеки клас имаме външна класна стая и зеленчукова градина с над 30 овощни дървета, които започнаха вече да раждат плодове.

В модела, който създадох, изкуството, науката, спортаи свободната игра са в баланс. Всяко от нашите деца изучава музикален инструмент – китара, цигулка, ксилофон , барабани или пиано. Вече има много изследвания за това, че музиката действа позитивно на децата (още от майчината утроба) и на хората въобще, затова много държим на музиката. Други изкуства при нас са актьорското майстворство и рисуването.

Балансът между наука, изкуство, спорт и игра, развива едновременно и двете полукълба на мозъка, а връзката с природата допълва и хармонизира всичко това.

При нас децата поливат градинките, сеят семенца, отглеждат разсад, садят дървета, учат се да познават и ползват билки, подправки, докосват се до природата по всякакви начини. По екообразование научават много за различните видове животни и растения. Говорим си за здравословно хранене (и го прилагаме), разделно събираме отпадъци, компостираме, рециклираме, опазваме околната среда и пестим ресурсите й. Без тезизнания и прилагането им , човечеството няма да оцелее. За какво би ни било образованието, ако нямаме здрава Планета, ако екологичната катастрофа не се предотврати?

Преминавайки през множество обучения, относно различни модели и педагогики, избрах като база Сугестопедията на Проф. Д-р Георги Лозанов. Прилагайки неговите седем закона в обучителния процес и изграждайки здрава връзка с природата и изкуството, развиваме децата ни в цялост.

Вече работим и по много мултидисциплинарни проекти, в които децата имат тема(въпрос), върху който трябва да разсъждават, да търсят информация, да анализират и да създадат продукт. Създадохме нови образователни предмети като:

„Микроработилница“ – създаване на продукт от определени обучителни сетове, чрез програмиране за децата ни от 5, 6 и 7 клас. „Развали – поправи“ – децата усвояват умения и знания, свързани с бита ни – предназначено за начален курс.

Съвсем скоро училището ни стана официален център на Кембридж и при нас ще се провеждат изпитите за всички нива. Първата ни изпитна дата е на 20 юни. Който желае, може да заповяда.

Партньори сме с Музейко, Вкусната градинка, SlowFoods, Зелени Балкани.

Мога още много да говоря за училището, защото то е част от сърцето ми! Всеки, на който му е интересно да научи повече за нещата, които правим, може да ми се обади за среща и да дойде на гости в нашето слънчево училище.

Какво те вдъхновява?

Децата!

Тяхната любов, чистота и откровеност. Вдъхновяват ме и техните безгранични възможности. Ние само трябва да ги открием и да ги подпомагаме, за да се разгърнат в пълна степен – и талантите и потенциалът им. Вдъхновява ме и моят син, разбира се, заради когото създадох това училище за щастливи деца!