Няма начин човек да бъде обслужен от Стоян и да си тръгне в лошо настроение. Зад усмивката, която посреща и вкуса, който остава дълго след последната глътка, стои опитен ресторантьор, бариста и създател на мястото за speciality кафе в Пловдив – Snack! – малко заведение край Марица, което променя големи представи.
Фотограф: Мила Пенкова, @milapenkova.photo
Стоян, познат на редовните посетители на Капана като Тяната, е една от онези личности, които често влизат в кадър и изграждат сцена. Минал е през различни заведения, градове и етапи на търсене – но винаги е останал верен на едно: че обслужването е изкуство, в което всяко взаимодействие има стойност. За него кафето не е просто напитка, а културен жест, покана към разговор, начин да се свържем с мястото, със себе си и с другите.
Но Стоян не е само човекът зад бара. Той е активна част от живота на града – с ясна позиция, силна енергия и отговорност. Като човек, който се занимава с планинско колоездене и вярва в чистите пространства – както в природата, така и в потреблението – той носи естествено разбиране за устойчивост, мярка и почтеност.
За него всичко започва от примера – от един оправен прозорец, от една чиста спирка. Вярва, че когато около нас има грижа, и ние сме по-склонни да се грижим. Че редът не се налага, а се предава – като уважение към мястото, което обитаваме. И в това се крие нещо много просто и много дълбоко: ако искаш да живееш в красив град, започни с това да не хвърляш фаса си на земята.
1. Какво за теб е кафето?
Кафето е удоволствие. Културен жест. Затова трябва да бъде хубаво.
То е начин да поканиш някого на разговор, да направиш пауза, да се свържеш – със себе си, с другия, с мястото, в което се намираш.
За мен никога не е било просто напитка. Хубавото кафе трябва да бъде преживяване. А в последствие то за мен се превърна и в бизнес, но именно, за да предам това изживяване.
2. Какво различно може да ти даде едно кафе тук, в SNACK! ?
Първо, тук се сервира speciality кафе – тоест кафе със строго проследен произход, качество и вкус. Всичко, което се предлага тук – от зърната до десерта във витрината, е подбрано с внимание, от селектирани производители и с ясна идея зад избора. Това място отразява разбирането ми, че доброто обслужване и добрият вкус не са въпрос на мода, а на отношение. Проблемът в този бранш е, че често се работи ден за ден – без мисъл, без грижа, само за оборот. А когато вярваш в това, което правиш и го правиш съзнателно, хората го усещат. Точно това прави едно място устойчиво – смисълът зад всяко решение.
Фотограф: Мила Пенкова, @milapenkova.photo
3. Какво за теб означава устойчивост в града и в ежедневието?
Да живееш така, че да не пречиш – нито на себе си, нито на другите. Да уважаваш пространството около теб, да не прекаляваш, да знаеш мярката си. Устойчивостта не е някакъв лозунг, а избор, който правиш всеки ден – какво купуваш, как консумираш, как говориш с хората.
4. Ти си активен и в планинското колоездене. Как спортът те формира като човек и професионалист?
Планинското колоездене ми даде дисциплина и умението да преценявам рисковете – никога не залагам на „ще стане“. Всеки завой, всяка пътека изискват концентрация и уважение към пейзажа и възможностите ти.
Спортът ме научи, че внимание без мисъл е излишно, а мисъл без отдаденост – безполезна. Така се ражда балансът в живота и в работата – когато знаеш какво правиш, защо го правиш и с кого го споделяш.
5. Какво мислиш за чистотата в Пловдив – защо е важна и чия отговорност е тя?
Мисля, че това, което виждаме около себе си, възпитава. Когато всичко е занемарено, човек губи усещането за граница. Ако на спирката няма боклук, много по-малко хора ще си хвърлят фаса на земята. Ако искаме да живеем в град, който харесваме, трябва да се държим така, сякаш ни е дом. Ако искаш да ти е чисто, започни с това да не хвърляш боклука си на земята.
6. Как ти променяш картинката ?
Много е просто. Аз, например, правя кафе. Моята работа е да направя най-доброто кафе, да обслужа човека така, че да му е приятно, да му тръгне добре денят и така да си го продължи.
Но зад това „просто“ стои моето отношение към работата ми. Да вложа моя смисъл във това, което правя. И вярвам, че това е заразително. Промяната не идва от големи думи, а от малките неща, които правим всеки ден.
