Втора Братска могила ли? Няма нужда

Лесно се харчат чужди пари за популистки идеи. Може ли поне да не е по време на здравна и икономическа криза?

на снимката: Преди години пиарите на Здравко Димитров се хвалеха със срещи с архитект Любомир Шинков и идеите за възстановяване на Братската могила

Стотици хора ежедневно в пловдивско се заразяват с коронавирус. Болниците са препълнени. Страдащи от други заболявания понякога нямат възможност за пълноценно лечение.

Успоредно с това – бизнесът на хиляди хора страда. Уволняват се служители, в по-добрия случай – заплатите им се намаляват. Други бизнеси фалират. Лавина от последствия тръгва след това – неплатени наеми, доставчици без клиенти, на които да доставят и т.н.

Всеки пловдивчанин знае това. И знае какви са трудностите на 2020 година. Нали?

Е, не всеки. Явно общинската управа и някои от заетите на държавни постове със сигурна заплата не знаят. Като кметът Здравко Димитров и останалите, които лансираха отново идеята за дублираща Братска могила.

Нека е ясно – паметниците са важна част от градската тъкан. Паметта към предците ни, дали здравето и живота си за нас, трябва да се уважава.

Но тази памет трябва да се уважава с акъл. Хората, загинали за националното обединение, не трябва да ги е срам от не просто спорни, а абсурдни идеи в контекста на несигурното ни съвремие, с които ще си спомняме за тях.

А идеята да се строи нов „Мемориал“ под Младежкия хълм е тъкмо такава меко казано спорна идея, която в месеците на здравна и икономическа криза, става още по-нелепа.

Първо, защото този комплекс почти буквално е дублиране на „Братската могила“. Действително, построеният през 1970-те паметник, е частично политически натоварен. Но това не значи, че той не може да бъде преосмислен или обогатен – или най-точно, неговият акцент да бъде поставен върху борците за национално обединение, част от които също са почетени там. Скулптурните композиции там разказват и за Освобождението, и за Съединението.

Второ, защото говорейки си за памет, не бива да забравяме политическите обещания. Като кмет на район „Западен“ Здравко Димитров трупаше позитиви, канеше артисти и лансираше идеята за възстановяване на изоставената могила. Преди 10 години паметникът щеше да се възстановява, обещаваше днешният кмет на Пловдив. Днес обаче тази идея е забравена. Събрахме лайковете през 2010-а, но могилата не мръдна. Още тъне в забрава, 10 години след обещанията.

Трето, защото идеята за нов мемориал е най-скучният и безстрастен прочит на историята. Факт е, че Пловдив е сред градовете без специфичен паметник с паметни плочи за загиналите във войните за национално обединение. По ред причини това не се случва в нашия град. В други градове и села можем да открием паметници и плочи с имената на загиналите в Балканските и Първата световна война, с добавени плочи и за загиналите българи през Втората световна. В Пловдив, освен Братската могила, друг подобен паметник е Альоша – но той не е на българските войски, нашите дядовци, а на „Съветската армия“. Нужен е разговор и преосмисляне на тези паметници, може би тяхното преструктуриране, за да сме в мир с тях и с миналото. Може този паметник, надвиснал над целия град да се превърне от съветски в български – съвременни примери за такива проблемни места в Европа и по целия свят има. Разбира се, може това да не е добра идея. Но нека се обсъди. А да не се предлагат готови решения.

Четвърто, защото хората, които уж почитаме, ще ги е срам от мегаломанията на днешния българин. Паметниците, строени между Първата и Втората световна войни обикновено са обсъждани, оспорвани, коментирани в пресата, сред обществото и сред специалистите. Паметниците на Ботев, Раковски в Цар Симеоновата градина или на Левски под Бунарджика са малки, в човешки размери не, защото хората през 30-те и 40-те не са имали пари. Те са такива, защото не е нужна мегаломания. Не е нужно да бъдат триетажни сгради, каквато е концепцията на мемориала, който ще се строи под Младежкия хълм.

Пето – Младежкият хълм е прекрасен такъв, какъвто е. В никакъв случай не искам да противопоставям природата на паметта на героично или трагично загиналите предци. Двете неща могат да „съжителстват“ отлично. Какъвто е случаят с Братската могила. Излишно е да товарим Младежкия хълм с новости. Паркът е прекрасен такъв, какъвто е. Разбира се, нуждае се от малки подобрения и поддръжка. Но, ако има свободни няколко стотин хиляди лева (350 000 лв по актуално обявени данни), колкото би струвал този проекто-мемориал, по-добре да се отделят за бригада градинари и професионална грижа. Средствата ще стигнат за доста години напред.