Архивите разказват: През 50-те на ХХ век от него наистина са се виждали Родопите
Документален кадър от Държавен архив – Пловдив на централния площад в града, сниман през миналия век по посока юг, показва Родопите на заден план.
Снимката е била използвана за пощенска картичка от Пловдив и в архива е заведена под номер Ф № 1214К, оп. 1, а.е. 211. Служителите на архива я показват по повод Деня на пощенската картичка, който се отбелязва днес.
Историята на тези картички в България също е свързана с Града на тепетата. През 1892 година по времето на Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив, е издадена и у нас първата илюстрована картичка. Но истински бум разпространението им бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски „откритки“.
„От Централен площад да се виждат Родопите? Било е възможно! Нека с тази картичка се пренесем в 50- те години на XX век във Вечният Пловдив!“ – честитят празника архиварите, които пазят паметта на града.
Припомняме, че на следващата сесия на местния парламент, която ще се проведе след изборите, общинските съветници ще разгледат предложение на групата на „Демократична България“, за преименуване на площад „Централен“ в пл. „Димитър Кудоглу“ в памет на бележития български дарител.
Архивите разказват: На 21 август през 1862 г. е роден Димитър Кудоглу
Прав е „Мильо“, че нама нужда от политизиране на АДМИНИСТРАТИВНА сграда с офиси подпираща изсуленото разградено пространство …МегданЦентрал, бивш площад.
Да очакваме че ще настъпи свежест ако послушаме Бутачите, пардон, бутаТЕЛИТЕ, та да можели милите да съзерцават (през тежък Румелийски прахоляк) стадата си по склона как се връщат от паша надвечер противоречи на Genius Loci = Духът на Мястото. Пловдив може да вехне, ала е все още град, дори Град.
По важно е да забележим надписа „Поща, Телеграф, Телефон“ върху елегантната в стил Баухаус сграда вляво, истинско бижу. Нито телефони, нито записи, нито телеграми в наши дни = кому е било потребно или радвеащо чудовищното уголемяване съсипшало сградата? „Засл.“ арх. Желязко Стойков (Буби, с неговата кощрамба) си изби комплексите срещу баща си арх. Стойко Стойков, автор на КОУДОГЛУ не само, но и друга „баухаус“ сграда, и др. като в крайна сметка остави Града без …площад, с едно разградено празно скучно обромно празно . . .
„МАЯ“, „РЧ“ и „Мильо“ са прави, за разлика от добрия ни съселянин „Андрей“ с неговия „свеж въздух“. Той вероятно предпочита и междуселски асфалти вместо цивилизовани столетни Градски ПАВАЖИ.
тогава и сандъците на Радко Тодоров ги нямаше
Партийния дом отдавна не е партиен дом. Освен това сградата е била изключително модернистична за времето си, верно е, че площада е пълна еклектика, но то и на Главната архитектите от Виас не могат да определят какъв стил на отделните къщи.
Подкрепям становището на Мая
Действително името Централен няма нужда да се сменя. Партийният дом обаче трябва да бъде свален до височина 3 етажа, за да се виждат Родопите, да влезе малко свеж въздух в центъра на Пловдив.
Искате да ни убедите, че ако се събори Партийният дом, мястото ще си остане „с изглед към Родопите“ ли? Напротив, скоро след това там ще изникне поредното чудовище на съременната архитектурна мисъл и още повече ще закрие гледката.
Предложението за смяна на името на пл. „Централен“ също не ми харесва. Всеки град има своя „Гран плас“. Като го кръстим с друго име, става безличен.
„ПРЕкръщаването“ на улици и места (някой да знае кой „хълм“ не е „младежки“ в Града с Тепетата?) не е за препоръчване в никой град с традиции.
Като се радваме на стари снимки нека си дадем сметка КАК И ЗАЩО занемарихме великолепната Концертна Зала =с акустиката му, с обстановката му, със стенописите= без да закърпим овреме течовете от покрива? КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ОСВЕН OpenOperaТОРКАТА НА ДЪРЖАВНА ЗАПЛАТА И КОГА И ДОКОЛКО ЩЕ Я ПОНЕСЕ?