Младият режисьор Стайко Мурджев показа класа със стилен спектакъл за 130-годишнината на най-стария театър
Патриархът на българската литература Иван Вазов, авторът на „Записки“-те Захари Стоянов и възрожденецът Петко Р. Славейков възкръснаха снощи на сцената на Драматичния театър. Тримата влязоха в залата, след което се качиха на сцената и върнаха времето 130 години назад, когато се е създала най-старата театрална трупа у нас – пловдивската. Годината е 1881-ва. Тогава е роден Пикасо, създава се пеницилинът, умира Достоевски, а ние тепърва разбираме какво е свобода, припомниха на публиката водещите на празничнате церемония Георги Василев и Стефан Бобадов. Доайените на трупата изглеждаха достолепно в черните фракове. Младият режисьор Стайко Мурджев показа истинска класа с изключително стилния и вълнуващ спектакъл, който като машина на времето върна публиката и актьорите назад във времето, когато областното събрание гласува 75 000 гроша за първата трупа , когато в Париж се строи Айфеловата кула, а в Пловдив хората се разхождат с газови фенери, но пък в театъра е топло и светло.
Докато на мултимедия вървяха архивни кадри от първите представления и портретите на актьори и актриси, оставили своята следа в годините, днешната трупа танцуваше рокендрол, скандираше комунистически лозунги с шмайзер в ръка. Актьорите даже изиграха откъс от емблематичната „Уестсайска история“ на Крикор Азарян, за която и до днес се говори колко смела е била за времето си. Не бяха забравени и прочутите „Любовни булеварди“, на Стоян Камбарев, които се превръщат в събитие. Особено почит бе отдадена на Любен Гройс – епоха в Пловдивския театър, Мариус Куркински. Като патентовано хапче антидепресант бе определен спектакълът на Камен Донев – „Възгледите на един учител за народното творчество“.
На финала актьорите се появиха в елегантни вечерни тоалети на въртяща сцена и над тях се посипа златен дъжд.
