Световноизвестният мим Герасим Дишлиев отново гостува на Пловдив. Геро ще забавлява публиката във Военния клуб на 2 октомври от 20.00 часа с новия си спектакъл „Не на мястото си“. Това е второто му гостуване в Пловдив, след големия му успех по време на "Пловдив чете".
По-познат като Геро, той е роден в Свиленград. Твори по целия свят, с постоянен адрес в Париж от 1993г. Завършва Международната школа по мимодрама в Париж на великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов личен асистент. Управлява школата до нейното затваряне. За повече от две десетилетия, Геро е създал и участвал в много проекти. Един от тях емблематичен: "Монолог с Куфар", в който разказва за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за човекът на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 държави, на 13 езика. С него прави и проекта "Мимолетни следи", с който изминава обратно пътят от Париж до Свиленград на велосипед, представяйки го в градовете по пътя!
Геро ще бъде в Пловдив за втори път с последния си проект „Не на мястото си”.
За него Герасим казва: "Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива.
В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.
Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук – се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?
Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата."
