Стенно пано с женска глава от 4в. преди Христа откриха на Небет тепе

До края на юли би следвало да продължи мащабното археологическо проучване на Небет тепе, което върви като част от проекта за реставрация, консервация и социализация на може би най-важния обект в града. На терен работи екип от Археологическия музей с ръководител София Христева.

Тя прие екипа на видео подкаста „В Капана” на Под тепето, за да разкрие част от изненадите, които е разкрил изключителният откъм културно- исторически напластявания комплекс на върха на Трихълмието, известен и като Актът за раждане на древния град.

„ Изненади има много, тъй като се оказа, че голяма част от структурите не са проучени. Проучваме ги в момента, за да могат да бъдат реставрирани. След тези три месеца датировките им са различни вече, част от интерпретациите също са различни. За мен по-голямата изненада е, че има запазени пластове от елинистичната епоха. Или четвърти-първи век преди Христа, което е и моята тясна специализация. В момента именно проучваме тези пластове, което ни позволява да разберем част от структурите, които колегите не са успели да датират и да наместят в стратиграфията на Небет тепе. С две думи- ще има нова информация за този така ключов обект за Пловдив”, заяви София Христева.

Тя уточни, че най-ранното нещо което посетителите ще могат да видят на обекта, са структурите от 4в. преди Христа. От този ранен пласт при проучването в последните три месеца е излязла красива стенна теракота, украсена с превъзходна женска глава. Тя е много добре запазена, но няма да бъде експонирана на Небет тепе, а в Археологическия музей.  „Интересното при нея е, че тя е с червена боя на косата”, издава София Христева.

На обекта ще видим още много крепостни стени, улични настилки, римско, средновековно и османско водохранилища, сгради и разбира се тайният вход към Небет тепе.  

Какво още да очакваме от Небет тепе след края на проекта „По източните стени на Филипопол” чуйте и вижте във видео интервюто със София Христева, направено на самия обект: