Спасителките на мебели

Димана и Ева, създателките на ателие за реставриране на стари мебели: Ние сме едно его в две ДиванЕ-та

Нашата цел не е да реставрираме мебелите във вида, в който са били, а да ги надградим, за да живеят адекватно в съвремието. Работата по мебелите е изключително тежък физически труд, който полагаме лично и единствено. Ние не се плашим от работата. Плашим се единствено когато компресорът в работилницата ни се включи

Архитект и маникюрист. Пънк в кръвта и Баския в ДНК-то. Две напълно различни дами бяха събрани от една идея. От мечта, която се превърна в сладка занаятчийска манифактура за Димана Бикова и Ева Стойчева. Първата е част от новата вълна в пловдивската архитектура. Втората- една от създателките на култовия клуб „Баския”, който вече не съществува, но спомените за него остават. Те създадоха свое ателие за реставрация на стари ценни мебели. Кръстиха го ДиванЕ, а тази събота е първото представяне на „възродените” от тях мебелни ценности. Всяка от двете млади дама слага собствения си почерк върху „спасената” мебел, която превръщат не просто в различно домашно обзавеждане, а в ценителска вещ за пълнене на естетическите възприятия.

„ ДиванЕ е мисия – ние сме спасителен отряд на мебелни ценности.

ДиванЕ е гледна точка – ние вдъхваме живот на старите мебели в нов стил и с авторски дизайн.

ДиванЕ е колекция – от индивидуални мебелни творби с неповторимо и напълно оригинално ново лице.”. Това пишат Димана и Ева за начинанието си, което тази събота ще представят на публиката. Вижте къде тук

Какво събра една  пънкарка по рождение архитектка и  влюбена в Баския маникюристка в дуета ДиванЕ?

Димана: Суетата! (смее се)
Ева: И лудостта (и тя се смее)

Димана: Идеята се роди съвсем спонтанно в салона на Ева (аз съм неин клиент), когато изплува на повърхността страстта към мебелния дизайн и смелостта да опитаме. Двете сме силни в крайно различни неща и това някак създава баланс. А и лесно разпределяне на работата.

Хоби, бизнес начинание или занаят е за вас реставрацията на стари мебели?

Димана: Всъщност и трите. И двете с Ева имаме слабост към мебелите и дизайна, а в началото и двете имахме еднакво ниво знания за реставрацията – нула. Беше плюс за нас да се учим заедно и да се допълваме.

Ева: За мен дълго време беше само хоби, но през последните няколко месеца все повече го усещам като бизнес начинание, защото трудът ни има реален завършен резултат и сме много доволни и горди от постигнатото.

Ръцете или фантазията са по- важни в това, което правите заедно?

Ева: Аз мисля, че и двете неща вървят ръка за ръка, защото каквато и фантазия да имаш, ако нямаш сръчността да я реализираш, резултатът няма да отговаря на фантазията. Обратното също важи.

Димана: За мен лично това, което ни отличава от хората, които имат идеи и ентусиазъм да реставрират, е в голяма степен в ръцете. Работата по мебелите е изключително тежък физически труд, който аз и Ева полагаме лично и единствено. Ние не се плашим от работата. Плашим се единствено когато компресорът в работилницата ни се включи (смее се).

Как намирате мебелите и кой мебел е ценен за вас? 

Димана: В повечето случаи те ни намират. Голяма част от мебелите, които сме събрали, са от мои обекти, за които ми е възложен проект. Клиентите ми често имат мебели, от които искат да се освободят, но не знаят как, а и не искат да ги изхвърлят. Тук идва ДиванЕ и ги спасява. Допускам, че след изложбата ни доста от тези клиенти може да разпознаят бившия си диван и да поискат да си го откупят обратно (смее се).

Ева: Пилотният ни проект ни чакаше на боклука, от където го спасихме. И сега се шегуваме, че той ще краси витрината на шоурума ни в Париж например.

С какви материали ги реставрирате? 

Ева: През тази година и половина, в която събирахме информация, допитвахме се до професионалисти, които се занимават с мебели, натрупвахме знания от различни онлайн курсове и преподавателка, която ни обучаваше лично да тапицираме, разбрахме кои са материалите и препаратите, които са за професионална употреба и разбрахме кои са всички магазини за бояджийски материали в радиус от 30км, знаем поне 5 склада за тапицерия и честичко пътуваме до промишлените зони.

Димана: Използваме професионални тапицерски материали, бои, механизация, препарати. Притежаваме машини за обработка на дърво, текстил… Абе, подготвени сме.

Колко време отнема реставрацията на едно кресло например? 

Ева: Тъй като това не е основно занимание и за двете ни, всяко нещо изисква технологично време за обработка, затова нещата се случват по-бавно, отколкото ни се иска.

Димана: Всъщност се случват все по-бързо, защото в първата година трупахме знания, което отнема време, правихме повече опити, докато постигнем желан резултат. От половин година насам губим по-малко време в мислене и проби, защото знаем точно как да подходим към всеки вид мебел – материал, детайл или елемент. Не ти отговорихме директно, но времето е относително, защото има например кресла, на които запазваме единствено носещата конструкция и изработваме изцяло нов пълнеж, преди да го тапицираме.

Как решавате какво да направите с един изтърбушен диван например? Как решавате как да изглеждат след реставрацията вашите мебели?

Ева: Доколкото предишният въпрос отговаря на работата с ръцете, ето тук идва моментът с фантазията. Решаваме да го направим маса! (смее се)

Димана: Двете с Ева имаме идентична визия и вкус към дизайна. Досега никога не сме имали разногласие за визията на някоя мебел. Това се дължи и на факта, че си имаме естетическо доверие една в друга, а и нито една от нас няма необходимост да се наложи над другата. Ние сме едно его в две ДиванЕ-та (смее се).

Каква е целта на проекта ДиванЕ и докъде може да се развие той? 

Ева: Целта на ДиванЕ е да разчупи стереотипите за реставриране на мебели.

Димана: Нашата цел не е да реставрираме мебелите във вида, в който са били, а да ги надградим, за да живеят адекватно в съвремието. Така нареченият „up-cycle“ – запазване с надграждане. (Ева не обича да използваме чуждици). (смее се).
А докъде може да се развие той – …Some day in a galaxy far, far away…“