По данни отпреди 6 години (поради липса на ново представително проучване) 145 000 двойки в България имат проблеми със зачеването. Това показва статистическо изследване на Сдружение „Зачатие“. Световната здравна организация дава информация, че двойките с репродуктивни проблеми в света са между 60 и 80 милиона и техният брой непрекъснато се увеличава. Това намеква, че и у нас техният брой вече е много по-голям от 145 хиляди. Невъзможността за забременяване по естествен път е свързано с редица трудности и нови изисквания: медицински прегледи, манипулации, финансови ресурси. Но има и един много важен аспект на инфертилитета и той е психологическото благополучие на хората, засегнати от това предизвикателство. Научаването на новината, ходенето по лекари, процедурите, чакането на резултатите, радост, тревожност или пък загуба, обвинения, страх, мъка, безпомощност – богата е емоционалната палитра, през която преминават жените или двойките с репродуктивни проблеми по пътя към мечтаното бебе. А някои от тях се качват на тази „въртележка“ по няколко пъти в опити да сбъднат най-съкровеното си желание. И да, понякога е изтощаващо, освен финансово, и емоционално, и психически. За щастие и у нас вече има психолози, които са специализирали да помагат именно на тези хора, които имат нужда от подкрепа, сигурност, напътствия. За ролята на репродуктивния психолог разговаряме със Славена Шекерлетова – дипломиран психолог.
Каква е ролята на репродуктивния психолог?
Ролята на психолога в репродуктивната медицина е важна и е от все по-голямо значение, тъй като и броят на двойките с такива затруднения се увеличава. Психологическото въздействие на инфертилитета не е за подценяване, а в някои случаи е възможно и да се влоши осезаемо качеството на живот на хората. Специалистите психолози в тази област са добре запознати с медицинските процедури и отраженията на инфертилитета върху емоционалността на човека, те могат адекватно да съпровождат двойките с репродуктивни проблеми по пътя им към мечтаното дете.
Често жените, които минават през това имат усещане за пълна загуба на контрол и неведение, което води до тревожности и емоционална нестабилност. Също така в някои случаи, се трупат и загуби (аборти), което пък засилва усещанията за гняв, безнадеждност, тъга, безпомощност. Това са състояния, през които човек не винаги може да премине успешно сам, без да загуби самооценката и благосъстоянието си. Ролята на репродуктивния психолог тук е от съществено значение.
Репродуктивният психолог работи в един екип със своите клиенти. В този екип влизат и двойки, на които им предстои донорство на яйцеклетки и сперматозоиди; жени, вече забременели след методи на асистирана репродукция (АРТ); жени със следродилна депресия.
Но, най-добре за жената или двойката е да започнат да посещават психолог в сферата на репродуктивната медицина превантивно. Тоест още преди началото на процедурите или пък още, когато разберат, че имат такъв проблем. Тогава те ще бъдат много по-подготвени, както за това какво ги очаква относно медицинската част, така и по отношение на състоянията и трудностите в емоционален план, които възникват по пътя на лечението.
Инфертилитетът се приема като жизнена криза, а работата на психолога е именно да подпомогне жената или двойката в намаляване нивата на вредния стрес или дистреса. Преодоляването на дистреса води до подобряване на общото състояние, което е от съществено значение за по-ефективното функциониране на организма на човека във всичките му направления.
Има ли проучвания, които показват от каква точно подкрепа и консултации се нуждаят ако не всички, то поне една част от хората с репродуктивни проблеми?
Да, има такива, макар и не много до момента. Например, в изследване (дисертация към Rutgers, The State University of New Jersey) от 2013-та година е установено, че от 20 до 60% от хората, които посещават репродуктивни психолози проявяват депресивни или тревожни симптоми. Депресията при жената може да е краткотрайна, но ако се превърне в хронична засяга почти всички или всички области от живота – работа, семейни и приятелски отношения…
А още при научаването на диагнозата двойките преминават през различни състояние и емоции: изненада / шок, отричане, гняв.
Може ли да се каже, че психологическите консултации по време на асистираните методи за забременяване повишават успеваемостта на случаите и по-лесно се стига до желания резултат – бебе?
На този етап няма категоричност по този въпрос. Доказателства с научни изследвания, които да са абсолютно значими все още липсват, но се правят такива проучвания. Има изследване, което показва по-добра успеваемост на процедурите за забременяване след участие на жени в програми за релаксация.
Ситуацията на инфертилитет е силно стресираща, ако тя се възприема като заплаха и ако човекът не чувства, че притежава нужните уменията за справяне. Психологът е специалистът, чрез когото жените или двойките придобиват и развиват умения за справяне в тази ситуация, период и т.н.
Съществуват хипотези, че психологическият стрес променя нивата на хормоните кортизол, пролактин и прогестерон, което от своя страна оказва неблагоприятно влияние върху фертилността. Предполага се, че депресията и тревожността, изпитвани вследствие диагноза инфертилитет, повлияват освен хормоналното, и невро-ендокринното, и имунологичното функциониране, което е свързано със забременяването.
Психологическият стрес е следствие от инфертилитета и с него двойките е важно да се справят. Точно за това те, с психолозите, са един екип, който работи заедно по пътя към желаното бебе, понякога и след забременяването, дори и след раждането, при нужда. А в най-добрият случай двойката или жената се е обърнала към психолог, специалист в сферата на репродуктивното здраве, още когато са разбрали диагнозата или, когато са разбрали, че имат такъв проблем, тоест преди всички изследвания и лекарски намеси. По отношение на медицинската част е вече ясно, че жени на възраст 35 години или повече е необходимо да потърсят специалисти по репродуктивни проблеми след 6 месеца безуспешни опити, а под 35 години – след едногодишни опити за забременяване без резултат.
Ако жената или двойката са пропуснали да потърсят консултация превантивно, то кога вече става наложително това да се направи?
Справянето с безплодието е трудно и е напълно нормално жената или двойката да изпитват нужда от подкрепа. Посещението на психолог може да помогне да се справят с емоционалната борба със стерилитета.
Кога е време да се потърси консултация? Действително най-добре е това да се случи още преди процедурите. Но е наложително, когато репродуктивните проблеми завладяват изцяло живота на хората. Ако тъгата, депресията, тревожността или безпокойството са продължителни и засягат много области от ежедневието, тогава е важно да се потърси помощ от специалист. Когато инфертилитетът се отразява на отношенията в двойката. Когато се обмисля донорство или осиновяване. На Запад консултациите с психолог са задължителни, когато има донорство на генетичен материал, например. Когато се обмисля живот без деца. Или просто, когато човек усеща, че има нужда от повече подкрепа. За съжаление посещението на психолог понякога се счита за признак на слабост. Мисли се, че само ако сте били достатъчно силни (каквото и да означава това), тогава няма да имате нужда от помощ за справяне.
Това просто не е вярно. Всъщност, да имаме смелостта да помолим за помощ, е признак на самата сила.
Консултирането може да бъде от полза по много начини.
Не е нужно да преминавате през това трудно пътуване без помощ. Ако можете да използвате допълнителна подкрепа, потърсете я…
Още информация: www.konceptualno.com/blog
