Проф. Галя Лардева: Изкуството винаги е имало характер на противотежест на различни кризисни усещания

Актуално Живот Култура Новини

Свързването на различните творчески индивидуалности и подходи към визуалния образ трябва да се възприема като перспектива на разговор

За да въздейства, произведението трябва да прекрачва прагове – такива, които самото то си е поставило.
Преминаването отвъд праговете следва да e иманентна вътрешна необходимост на твореца, отношение към самия себе си и към другите

Националните есенни изложби в Пловдив са най-дълго просъществувалият формат за представяне на съвременно българско изкуство (организират се от 1967 година). Техен артистичен директор от девет години е професор Галина Лардева, която отново е избрала автори, които се намират в интересен момент от своя творчески път. Техните „прагове и белези“ може да видим в три къщи в Стария град – Балабановата къща, Къща Хиндлиян и в къщата Постоянна експозиция Мексиканско изкуство. Там срещаме художниците от различните поколения: Ангел Гешев, Венцислав Шишков, Даниел Мирчев-Дъна, Димитър Христович, Лиляна Караджова, Мирослав Живков, Нора Ампова, Светозар Бенчев и Явора Петрова.

С професор д-р Галина Лардева – артистичният директор и куратор на Националните есенни изложби, разговаряме малко след тяхното откриване:

Как се спряхте на посоката „Прагове и белези“, която сте задали на авторите за тазгодишния форум?

Посоката, както и в предишните издания на Изложбите, поставя различни по своя тип пограничности като възможни, а не като непременно присъстващи. При това ги поставя не като тематичен фокус или творческа задача, а като проблем или дори по-точно като процес, в който е възможно да се породи някакъв образ на проблема. Собствено моята работа като човек, който разработва основанията на посоката, включва набелязване на някаква възможна история на пограничностите: как някога еднозначната представа за праг се е трансформирала с времето в разколебаваща прагова множественост, така че съвременният човек се чувства изгубен сред праговете и принадлежащите им усещания и параметри. И – от друга страна – да наблюдавам как белезите свидетелстват за улавяне на единични преминавания, каква разлика създават те в същността на образа.

Ако прагът е препятствие или преминаване от едно състояние или място в друго, а белегът е това, което носим от преди прага, нещо, което остава, то може ли да кажем, че изкуството преминава редица прагове днес?

Би трябвало да е така. За да въздейства, произведението трябва да прекрачва прагове – такива, които самото то си е поставило. Изобщо преминаването отвъд праговете следва да e иманентна вътрешна необходимост на твореца, отношение към самия себе си и към другите. В дългосрочна перспектива от тази активност на праговете се определя развитието на всеки творец и артист, трансформациите, стекли се въз основа на какви ли не обективни и субективни обстоятелства. Подобна последователност на преминаване и развиване представлява същността на творческия процес. Наред с това преминаването на прагове носи, разбира се, и значенията на непосредствените, физически измерими възприятия, сетивната чувствителност – индивидуална и общностна.

Освен надслова „Прагове и белези“, какво още обединява или свързва по някакъв начин всички тези девет творци от различни области и поколения, ако това е възможно?

Надявам се начинът на събиране на отделните девет изложби и тяхното разполагане в отделните експозиционни пространства да пази различията между творците. Мисля, че свързването на различните творчески индивидуалности и подходи към визуалния образ трябва да се възприема като перспектива на разговор. Всеки участва в него със собствената си гледна точка, собствената си чувствителност, със собствения си глас. И все пак този разговор се състои въз основа на изостреното чувство на деветимата автори към съвременното и творческия им рефлекс към традицията, непосредствената им интензивна работа с избраната медия. Неслучайно голяма част от тях са преподаватели. А в дните около подреждането и откриването на изложбите авторите се сближиха – за тях беше пълноценно да се срещнат. По такъв начин тях ги свързва както дълбокото осъзнаване на мястото и ролята на изкуството днес, така и определена сходна сетивност.

Какво е за Вас като куратор, когато видите всичките тези творби почти на едно място – толкова различни, и все пак, свързани от една идея? Каква е емоцията, с която посрещнахте тазгодишните автори и тяхното изкуство, и то отново в пандемична обстановка?

Без съмнение създаването на тази цялост от различни изложби е особено вълнуващ момент. Тъй като по-голяма част от произведенията са създадени за самите изложби, цялостният вид на експозициите придобива своя израз непосредствено преди откриването, оформя се в процеса на аранжиране, който пък е съпроводен обсъждане с авторите. В този характерен процес се съдържа очакване, откриват се изненади, необходимо е да се вземат решения. Междувременно когато се „вдигат“ изложбите, каталогът е вече току-що излязъл от печат, тоест в него е запечатан един по-различен образ на изложбите. Ето в този смисъл каталогът например е своеобразен свод на белезите. Особената епидемична ситуация е сама по себе си съществен проблем пред изкуството. Не като промяна на пазара – нещо, което се тиражира като проблем, а като промяна на възприятията или по-точно промяна на условията на възприятията. В този смисъл случващото се е възможност за проверка на виждането например за осветяване на зоните между действително и недействително.

Споделете ни във:

7 коментара за “Проф. Галя Лардева: Изкуството винаги е имало характер на противотежест на различни кризисни усещания

  1. ТРОЛ не сме, а ТролЕЙБУС!
    #КОЙ кой е няма значение в интернетен разговор, а КАКВО казва.

    По същество.

    Всеки е трол, всеки спами, няма именити, ала някои казват и по нещо важно…

  2. “Винаги” ли?
    В кризиса в който е Градът Лардевият артаджилък не е “противо”… а си е

    ТЕЖЕСТ НА ВРАТА

  3. Къде е изкустворо моля?
    Съвременните художници не могат да рисуват,склуптурите са пълна скръб,литературата,нямам думи,киното-къде са артистите?
    ЧАЛГАТА е на почит,резил!

    1. ‘Гато една възвишенНа изкуственНост вече десетинНа годинки има нужда от многословните дълбокомисленНи витиевати обяснения и ОПРАВДАНИЯ от хабилитираните ф АМТИ (+И) дървенНи философи – то тогава може би нещо й куца, не ли?
      Недорасли сме.
      Ах, мари сестро! (цит.):
      “…човек, който разработва основанията на посоката, включва набелязване на някаква възможна история на пограничностите: как някога еднозначната представа за праг се е трансформирала с времето в разколебаваща прагова множественост, така че съвременният човек се чувства изгубен..”

      ===ИМЕННО!===

      CAUSA PERDUTA!

      1. За откриването ме домързя да се сгъчкам с вирусоносителите, вирусоносителките и техните вирусоносителчета.

        Много поскъпна животът с тоя задължителен тенекиен хастар за ковчега, семейният бюджет страдае.

        Но и след като опустя “изложението” и само очинайките се мяркат все още може да не стана мукаят. Всичко ми е вече ясно от горенаписаното излияние.

        Мерсиме, акад. проф. д-р Лардева, чл-кор. БАНда итн…

        1. Някоя по-кадърна журналистка (знаем имена, но няма да пдсказваме) щеше на разприказвалия се академизавър да връчи моливче и боички със задачата да …изрисува круша.

          Хем по-кратко, хем по-ясно, хем по-смешно щеше да стане.

          Музиковед е на който му пречат ръцете да музицира, та го слагат да прелиства нотите докато свиря сонатата. Изкуствоведът не умее да прави изкуство, а се навърта около художници да се препитава с кудкудякане като много фнимава да са му ПОД равнището всякякси, че . . . Плащаме им заплати, к’во да ги пра’иш горките . . .

          А, по повод платежоспособността (в свободнио пазар) – будалите дето се хванаха на въдиците за “Отворено Общество”, “Отворено Изкуство” малко увисват. Колегата Дьорд Шорош, спекулант от циг-унгарски произход прекратява инициативите от оня ден.

          Чучурката пресъхва!

          OperaOpen ще се наложи да прави Истинска Опера с БелКанто без усилватели, с плюшени завеси и тапицирани седалки. Затворена, елитарна, без комари, без кебапче на клечка. За несправяне може и някое уволнение / заслужен отдих, а? А?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.