Поколение Z – Контрол и свобода в мрежата

Актуално Живот Култура Новини

Автор: Емил Костов

Мрежата излиза от контрол и скоро може да се окаже в ръцете на силите на злото, предупреждава през 2006 година създателят на интернет Тим Бърнард Лий. Много скоро могат да започнат да действат антидемократични сили и в този момент ще започне да се осъществява систематична манипулация на информацията„, предрича професорът. Според него е  много важно да бъдат изследвани тези сили и използваните от тях технологии.“ Ако не разберем ясно всички процеси, случващи се в мрежата, което вече започва да става тези дни, всичко това ще свърши много лошо”, прогнозира Тим Бърнард  Лий.

Войната на Русия в Украйна продължава вече шести месец и въпреки до голяма степен позиционния характер на военните действия напоследък, остава водеща международна тема. В същото време значителна част от разпространяваните информации за конфликта имат малко общо с действителността. Тази доста мътна информационна вълна неизбежно засяга и младите хора. Станислав Додов от екипа на Национална младежка мрежа е ангажиран с работата по проектите в рамките на U-report България, платформа инициирана от UNICEF и действаща в повече от 90 страни в света. Последното проучване е със заглавие U репортерите за войните:

Допитването е глобално. То протича във всички страни, които имат интерес от това. България се присъедини към това допитване, тъй като, разбира се, войната в Украйна конкретно е много близо до нас и ни влияе по много начини. Засега глобалните резултати все още не са достъпни, но виждаме резултатите, които касаят България, мненията, които са споделили българските потребители-така наречените от нас U-репортери.

Резултатите за България аз бих казал, че не са изненадващи. От една страна например, на въпроса какво най-много те тревожи като млад човек във връзка с войните и конфликтите, основно младите хора се притесняват от загубата на живот и унищоженията. Но също прави впечатление немалкия процент хора, които казват, че се притесняват от това, че войните и конфликтите изместват публичното внимание от други значими проблеми като например климатичните“.

По думите на експерта по комуникации Дейвид Стилмън “Z е първото поколение, родено в свят, където всеки физически обект има цифров еквивалент. В представите на поколението Z реалният и цифровият свят по естествен начин са преплетени. Виртуалният свят просто е станал част от техния реален свят.” За представителите на това поколение интернет се превръща в традиционен и почти единствен начин за получаване на информация, за разлика от повечето представители на предходните поколения, които още разчитат и на класическите медии в лицето на телевизията, радиото и печата.

Оказва се обаче, че поне що се отнася до войната в Украйна младите хора все още избират така наречените традиционни медии като основен източник на информация.

Прави впечатление също, например на въпроса откъде се информират младите хора за случващото се в такива войни и конфликти, много повече са тези, които се информират от масовите и традиционни медии, отколкото може би сме свикнали да мислим, че едва ли не младите хора висят само в социалните мрежи и оттам получават цялата си информация. Оказва се че ето, например що се касае до войната, може би техните социални мрежи не са толкова информативни и много повече разчитат на традиционните. Това се потвърждава и от изследване, което УНИЦЕФ направиха през 2021 година, когато стана ясно, че по определени теми действително традиционните медии за младите хора все още далеч не са загубили значимостта си. Разбира се, не се твърди във въпросното изследване, че това е за сметка на социалните мрежи, но все пак процентът използващи информация от традиционните медии, далеч не е нисък“.

Контролът върху информацията за войната и позициите на страните се провежда от една страна с блокиране на доказано фалшиво и пропагандно съдържание. От друга стремежът е да се информират потребителите за фактите, които са минали проверка и на които вече може да се има доверие. Става дума за различните fact check платформи, действащи или като отделни сайтове, или като част от услугите, които предлагат медиите.

Никола Тулечки е  университетски преподавател, консултант по работа с данни, както и част от екипа на Factcheck.bg-платформа, ангажирана изцяло с проверка на факти от информационния поток. Той се спира на популярните теми, предлагани за дискусии в мрежата и ползвани всъщност за стръв:

Патриотизъм и история са определено една от темите. Също тук е хубаво малко да погледнем малко отвисоко каква е функцията на тези теми. Тук моята метафора за тях е „ракета носител“ или захарната обвивка на лекарството. Защото целта на този тип активност е да ъздаде съдържание, с което хората да могат да се идентифицират. Защото когато можеш да се идентифицираш със съдържание, то го споделяш. Толкова е просто. Скролваш си в телефона или в устройството, което ползваш и виждаш нещо, което по твоя собствена преценка те определя. Например някакъв цитат, който ти говори, или религиозен псалм. Или нещо миличко и емоционално-история за дете, което е спечелило олимпиада или за някоя баба, на която и е изгоряла къщата, което те кара да почувстваш емоционална реакция.

И това нещо го споцеляш един вид да се идентифицираш с него. Тези хора, които създават такова съдържание, това търсят. По този начин си развиват аудиторията, рийча-не знам на български думата, която означава. Правят така, че страниците им са по-популярни и в това съдържание вплитат, така да се каже, пропагандното и дезинформационното-това, което всъщност се опитват да прокарат.

Например, зависи по какъв проект работят в момента. Например сега доскоро виждахме колко е неуспяло последното правителство, колко Русия са от правилната страна на войната, антиваксърска пропаганда и така нататък“.

По-възрастните са смятани за по-достъпна и лесна цел на манипулациите в интернет именно защото за тях тази среда е по-непривична и по-малко позната, отколкото на младите. Така ли е обаче в действителност:

„Със сигурност възрастните са много податливи, защото те просто не могат да осмислят, че живеем в един нов информационен режим. Ако си чел вестници 40 години и изведнъж получаваш това на терефона, те въобще не могат да разребат. Така че възрастните са много податливи.

Младите обаче наблюдавам, има адски много съдържание, което се цели в тях и което като че ли работа. Аз например, много слухтя какво си говорят хората около мене, което може да изглежда малко воайорско-например в градския транспорт или като съм на тренировка. Опитвам се да видя дали прихващам такива теми от актуалността, които са определено пропагандни опорки. И много често хващам теми, които буквално сме видели преди една-две седмици как се появяват в интернет пространството и сега някой до мене го разказва все едно е негова идея.

Така че, според мен и младите са доста податливи и трябва да си дадат сметка колко всъщност тези техники са успешни и колко добре работят върху тях самите. Да не си мислят, че са защитени от такъв тип дейност“.

Младите прекарват обаче и повече време в мрежата от възрастните. Можем ли да кажем, че те са по-таргетирани за подобни послания-особено за неща, на които те не са били свидетели, случили се преди те да са родени?“

„Според мене всички са таргетирани. Значи тази дейност се развива вече повече от 10 години и е достатъчно зряла, така че да таргетира всички групи- и млади и възрастни. И затова, ако се върна на предишния ви въпрос за темите-те са много разнообразни, защото са пригодени за различните таргет групи.

Но определено виждаме специално за най-младите такава дейност в мрежи от типа на Тик-Ток и Инстаграм-места, където баба ти не би я видяла никога“.

Популярността на различните социални мрежи е и индикатор за това в каква посока основно се насочва потокът на манипулативно съдържание.  Станислав Додов и Никола Тулечки коментират интереса към мрежите от гледна точка на тяхната функционалност за определени дейности, както и през проявяващите се на местен терен особености:

„Ние използваме Вайбър и Месинджър от гледна точка на това, че като чат платформи, особено Месинджър, у нас са много популярни сред младите хора.

Това съвсем не е еднавко,/ използването на чат платформите/ в различните страни. Например на Североизток Телеграм е много по-популярен, на запад Watsuapp, което у нас все още не е така.

По отношение на чатовете ситуацията е една. Друга е ситуацията по отношение на социалните  мрежи, когато мислим за Фейсбук или Инстаграм, или Тик-Ток. Фейсбук определено с годините губи от популярността си сред младите хора, но също далеч не толкова бързо и в тоя голям мащаб, за който понякога се говори-сякаш младите хора напълно са изоставили Фейсбук. Това не е така. Факт е обаче, че все пак Инстаграм е много по-популярен, редом с Тик-Ток“.

В сравнение с останалите държави България е малко особена, защото тук има огромна концентрация във Фейсбук. Тук на практика Фейсбук е доминантната социална мрежа и другите са толкова нишови, че са на практика ирелевантни. Може би Телеграм прави изключение, само че Телеграм тепърва започва. Иначе засега е Фейсбук и само Фейсбук.

А относно модерацията- Фейсбук е много зле модерирана. То е цяла заешка дупка въпросът за модерацията във Фейсбук. Те много разчитат на самомодерацията. Тоест ти като направиш Фейсбук група, твоите админи да модерират. В много случаи това не се случва.

Eвpoпeйcĸият пapлaмeнт прие на първо четене Зaĸoна зa цифpoвитe ycлyги (DЅА), на който се възлагат надежди да даде на потребителите повече контрол върху онлайн съдържанието, към което проявяват интерес. Христо Нихризов, експерт на Центъра по право на информационните и комуникационните технологии, коментира подготвяните регламенти:

„Поне засега идеята е данните, които се събират от устройствата на потребители, които са малолетни, първо да бъдат ограничени и второ-да не бъдат използвани за обучаване на алгоритми и да не бъдат залагани в алгоритми, които да таргетират реклама. Идеята е на законодателно ниво достъпът и обработката на тези данни да бъдат ограничени“.

„Това, което четем също в материалите по темата е, че ще се забрани използването на „тъмни шаблони“-подвеждащи елементи на интерфейса. Можете ли да поясните за какво става дума?“

Това са такива настройки на сайтове и приложения, които-когато отворите един браузър или някакъв сайт посетите в интернет-самите настройки, самият начин на задаването на въпроси дали сте съгласен да бъдат обработвани ваши лични данни, най-често това става с кукита, така са настроени, че вие цъкайки върху бутоните /например бутоните, които са дадени за „съгласен съм“, са много по-големи, а „не, не съм съгласен“ е много малък бутон, някъде скрит.

Или пък самата процедура за събиране на тези съгласия включва няколко кликания, при които въпросите са зададени по такъв начин, че кликайки „да“, „да“, „да“, или казвайки „не“, „не“, „не искам“, в един момент въпросът е даден обратно и вие по инерция кликате и давате всъщност своето съгласие“.

И ако тези онлайн капани бъдат забранени, ако въпросните регулации се приемат окончателно, то едва ли ще изчезне недоверието, често разбира се здравословно, към възможностите, които предлага мрежата. Включително и за предприемачи. Интернет в никакъв случай не е сигурна среда за бизнес, посочва Пламен Попов, съосновател и изпълнителен директор на списание „Български предприемач“. Той организира състезание за предприемачески идеи „Започни млад“. Ето някои от съветите му към младите, започващи онлайн бизнес:

„В интернет пространството има много хора, които заявяват някакъв интерен онлайн. Ние можем да изхарчим много пари, за да ги доведем на сайта ни, да ги превърнем в лийдове от студена аудитория, но те да не конвертират или да не направят покупка. Да не говорим, че в интернет пространството има и много недоброжелатели, които откровено търсят по-наивни хора, от които да се възползват.

Така че, по-скоро сигурна среда е такава, която ние си изграждаме, а не която вече някъде е изградена и в нея участват прекалено много хора, които са непознати“.

Онлайн предприемачите, освен за всичко останало, трябва да готови и за пиратски атаки. Пиратството нанася съществени щети на онлайн разпространението на филми и музика. Литва е на трето място в Европейския съюз по обем на пиратско цифрово съдържание. Въпреки че статистиката леко се подобрява, Елена Руйките, ръководител на проекта в „Kurk Lietuvai“ казва, че все още има много място за напредък. От началото на тази година тя учи литовски младежи на възраст от 14 до 29 години. Анализът на онлайн навиците на младите хора показа, че много от тях все още търсят незаконно съдържание в интернет. Музикалното съдържание се разпространява пиратски относително по-малко за сметка на видео клиповете и другите визуални материали:

„Може би малко по-разочароващ е фактът, че около 77% от хората, участвали в проучването, са избрали да използват нелегални източници и различно нелегално съдържание поне веднъж през последните 12 месеца. Това е голямо число. По-интересното е, че повече от половината от тях са знаели, че избират нелегални източници. Така че потребителят е доста наясно – човек осъзнава и знае какво прави. Тогава си зазадохме въпроса: защо действаме по този начин, дори и  след като сме наясно? За един млад интернет потребител голям интерес представлява богатият избор от съдържание, разнообразие и количество. Качеството също е важно. Но, разбира се, истинският въпрос е цената. Често за младите хора бариерата пред легалното използване на съдържание всъщност е цената.“

Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейски я съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „Под тепето”.

Снимка: Pexels.com
Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.