От настилка до находка: историята на една каменна плоча

Монолитната каменна стела е истинско археологическо събитие и прозорец към една от най-интересните и турбулентни епохи в историята на региона

Настилката от големи, заоблени камъни е характерна черта на древноримските пътища и площади. Затова разкриването през 2015 година на постлания с каменни плочи двор на раннохристиянската Епископска базилика на Филипопол не предизвиква особен интерес – докато не настъпва моментът да бъде подравнена неговата настилка.

През 2019 година разкопките на базиликата от IV век вече са приключили, Посетителският център, който помещава нейните великолепни мозайки, е почти завършен и на обекта текат довършителни дейности. Сред тях е подготовката на външните пространства за безопасно преминаване от посетители и служители. При повдигането и обръщането на една от каменните плочи археолозите се натъкват на изненадваща находка – изключително добре запазен надпис, разкриващ важна информация за предхристиянската история на мястото и на града.

Монолитната каменна стела е истинско археологическо събитие и прозорец към една от най-интересните и турбулентни епохи в историята на региона – период, белязан от нашествия, епидемии, въстания, тайни общества и разклатена вяра в старите божества – но и от възобновена надежда.

През трети век от новата ера Римската империя, от която Филипопол и провинция Тракия са част, едва не загинала. В средата на столетието на територията ѝ върлувала Епидемията на Киприян – вероятно от едра или дребна шарка – бич, далеч по-смъртоносен от настоящата пандемия, който според някои съвременни историци вероятно ускорил възхода на християнството и краха на империята. През голямата част от столетието императорите рядко се задържали за повече от няколко години, варварските нашествия зачестили, местното население се бунтувало.

Особено тежка за Филипопол била 251 година. Готите опустошили града, изтребвайки или вземайки в плен голяма част от населението. Надписът върху стелата е сведение, че все пак оцелели е имало.

В една от първите общностни прояви след разрушаването на града, през 253 – 254 година, гражданите на Филипопол посветили мраморен надпис в знак на благодарност към императорите Валериан и Галиен, които омиротворили региона и помогнали за възстановяването на града.

Епиграфът асистент Николай Шаранков разчете надписа: „За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Август, на цялото им домакинство, на свещения Сенат и Народа на Рим, и на Съвета и Народа на Филипопол – на Тракийския Предводител Дионис посветиха оцелелите мисти, когато водач на мистериите и пожизнен жрец беше Аврелий Мукианид, син на Мукиан.“ Следва списък с 44 члена на мистично общество, посветено на Дионис, като при някои са посочени и професиите им.

Надписът вероятно е бил поставен на централно място при фасадата на храма на обожествения император.

Със своите над 2 метра височина и 1 метър ширина, Дионисовата стела е най-голямата и подробна такава находка, намирана в Пловдив. Тя предоставя рядка възможност да научим повече за вътрешната йерархия и ритуали на общество, затворено за външни лица. Някои от членовете му били жреци, други – въоръжени танцьори, виночерпци или носачи на образа на императора.

Интересна подробност е, че почти всички членове на Дионисовия култ в списъка имат обща фамилия – Аврелий, но не всички от тях били роднини, както би предположил модерният читател. Обяснението е друго: много поданици на империята приели фамилията на император Каракала, когато той дал римско гражданство на всички свободни мъже и жени през 212 година.

Скоро заплахите отслабнали и възстановяването на града продължило с пълна пара. В средата на IV век Филипопол отново станал важен център на империята, както и на новата религия. За значението му говори издигането в края на века на великолепен храм за християнските поклонници в града – Епископската базилика на Филипопол.

Християнските строители преизползвали стелата за настилка в двора на Базиликата, като така несъзнателно я запазили за поколенията.

Днес Дионисовият надпис е експониран до друга интересна находка. През 2017 година археолозите откриват каменна плоча с имената на членове на герузията – организация на заможни граждани, които почитали императора като божество и финансирали обществени строежи в негова чест. Откритието налага предположението, че Базиликата била построена на централно място в града ­– върху руините на храма на обожествения император и главните административни сгради. Присъствието на Дионисовата стела потвърждава тази хипотеза.

Построен между 2015 и 2020 година благодарение на партньорството между Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив, Посетителският център на Епископската базилика на Филипопол подчертава приемствеността между религии и култури на това място. Центърът ще продължи тази благородна традиция ­– на стенна инсталация до главния вход на Базиликата са гравирани послания за приемане и разбирателство, както и безсмъртните думи на Васил Левски – „братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“