Общинари замалко не засипали езерото в Цар-Симеоновата градина
„Едно от чудесата в най-големия градски парк“, често чуваме така да описват езерото с фонтаните и няма как да спорим, че то наистина е забележително и любимо място за отдих на пловдивчани и гостите на града.
Имало обаче един период в историята на Цар-Симеоновата градина, по време на Първата световна война, когато тя била напълно изоставено, а водното пространство – превърнато в смрадливо блато.
Откритият канал за отпадни води, който минавал по днешната улица „Авксентий Велешки“, добавял нови нюанси към тежката миризма на блатото. Картината се допълвала от рояците безпощадни комари, които буквално тероризирали жителите на околните къщи. Общинарите умували, умували, а накрая решили да ликвидират проблема с един замах – езерото да се затрупа с пръст, а на неговото място да се направи футболно игрище.
Така щяла да се „ликвидира заразата“ и се сложи край на протестите. Това станало през пролетта на 1921 г. Няколко месеца по-късно трудоваците започнали работа. Следващо решение било там да се направи детски кът, а впоследствие пък – езерото се оказало съвсем забравено. В края на краищата, нито футболно игрище било изградено, нито бил устроен детски кът. Останала една голяма яма, пълна с боклуци, тръни и коприва. Макар и по-малко на брой, комарите също останали, запазила се и неприятната миризма.
Спасението дошло от една новост в Пловдив. През 1922 г. под тепетата бил основан клон на организацията Български народен морски сговор. Сговорът имал за цел да насочи погледа на българите към реките, риболова, водните спортове и търговията по вода. Така пловдивчани се сетили за едно забравено богатство – Марица. На първо време военните дали на начинаещите моряци две лодки. В началото на 1927 г. любителите на водните спортове в Пловдив имали вече една малка флотилия – осем спортни, две понтонни лодки и дори една моторница. Окуражени от успехите, представителите на сговора решили да възкресят езерото в градината „Цар Симеон“.
Организацията подписала договор с Пловдивската община за стопанисването на езерото и бюфета. „Моряците” почистили езерото, покрили дъното с плочи, дали значителни суми за благоустрояване на терена. С пренасянето на част от лодките, езерото се превърнало в една от големите атракции под тепетата. Причудлива била гледката по време на празници – по водата плували лодки, украсени със запалени свещи, ракети и фойерверки осветявали парка. Веселбата продължавала до полунощ. Денем по брега било пълно с рибари, които заплащали за всеки час, прекаран край водоема.
За това паметно събитие в Пловдив години наред напомняла една необичайна скулптурна група на две деца и голяма риба. Намирала се в северния край на езерото…
Всичко по темата четете в Lost in Plovdiv.
